В поредица от статии vremeto.dir.bg ще ви запознае с някои от главните доводи на двете страни в дискусията за глобалното затопляне. За краткост при споменаването му ще ползваме абревиатурата ГЗ. Вярващите в човешкия фактор като главна или единстена причина за промянат5а на климата често биват наричани "алармисти" или с по-неблагозвучната дума "затоплисти" от опонентите си, които от своя страна са "скептици", т.е невярващи в антропогенните причини за ГЗ.

В самото начало трябва да се отговори категорично на основния въпрос, който мнозина от вас си задават: "Има ли наистина затопляне на времето в последните десетилетия на планетата?".
Налага се безусловно да приемем, че това е факт:  да, затопляне на климата в планетарен мащаб има. Тук няма да разглеждаме нито позицията на крайните алармисти,  които смятат, че след 1-2 десетилетия Земята ще стане непригодна за живот, нито тази на "религиозните" скептици, които твърдят, че цялата история е измислена, затопляне няма и всичко е плод на умело манипулиране от световни конспиратори, които по някакъв начин печелят от това.  

Всички исторически данни, коректно интерпретирани и измерени съвременни измервания сочат, че в последните век-век и половина средната температура на повърхността на планетата се е повишила с близо/около 1 градус. Някому тази стойност може да се стори малка, но всъщност това е огромно повишение в планетарен мащаб, практически без аналог в историята, не и за толкова кратък исторически период. Последното твърдение, ако трябва да бъдем коректни, на базата на изследвания на ледените слоеве на Антарктида  и дънните седименти в Антарктика и други части на света, може да бъде прецизирано така: "Без аналог в последните 8--10 хиляди години след края на последното голямо заледяване".
 Тук е необходимо още едно уточнение. В историята на климата на нашата планета е имало много по-топли периоди. Ако  трябва да сме точни, имало  е и  много по-студени периоди, някои от тях, като този от границата на Ордовик и Силур в Палеозоя, преди около 440 милиона години - доста по-интензивни- т. нар. sowball Earth,  'Земя-снежна топка". Ала в по-съвременни исторически мащаби, през последните 1 до 5 милиона години, съвременният климат е доста студен на фона на като цяло, преобладаващо топлата ни планета.
Все пак, всичко зависи какъв исторически интервал ще изберем да разглеждаме. 
На тази фигура може да се види промяната на средната температура на планетата(суша и океани) за 130 години.
В следващи статии ще покажем, че тя е много неравномерна - в океаните и екваториалните области е по-малка, в умерените - около средната, а в полярните области затоплянето е най-драматично, с до около 3 градуса.  
Тук е графиката от данни само от мрежата метеорологични станции на сушата и един довод на скептиците: "Голяма част от станциите са разположени в градски условия и върху тях има роля ефектът на т. нар. "градски остров на топлина", респ. данните са (силно) завишени и изкривяват общата картина на т. нар. ГЗ." Контрадовод: Дори да допуснем, че има подобно влияние, то е малко и в никой случай не е определящо, тъй като: 1. В Арктика, където населените места около станциите са малко, малки и с пренебрежим затоплящ ефект, ГЗ е най-силно изразено. 2. Ако и данните от мрежата станции са малко по-високи в сравнение със "селските", неурбанизирани и планински райони, разликата не е толкова съществена и често дори е в рамките на статистическата грешка. Станциите в големите градове са малко на фона на общия брой такива в мрежата".

Същевременно на тази фигура се вижда, че в исторически период от близо 6 милиона назад, климатът , първо: е бил доста по-топъл от днешния в първата половина на периода, между 5.5 и 3 милиона години преди настоящето и, второ: преди малко по-малко от 3 милиона години започва рязко застудяване в две части, което застудяване достига най-дълбоката си част в последния половин милион години. Фигурата илюстрира още и силната нестабилност на климата в последните 2-3 милиона години. За тази нестабилност няма как да обвиним антропогенните фактори, поради простата причина, че Човечеството се появява в последния миг по времевия стандарт на тази графика. За "кратки" периоди от по няколко хиляди години, средната температура се е променяла с огромни амплитуди в двете посоки, достигащи до 10-12 градуса. Ако разделим, обаче, тези 10 градуса (обикновено по-малко) на броя години в период от 10 или дори 5 хиляди години, получаваме промяна на средната температура един градус за хиляда години или само една десета за сто години. "Да сравним тази стойност със сегашната, документирана и несъмнена промяна от кръгло 1 градус за по-малко от 100 години" - казват алармистите.
Оказва се, че повод за безпокойство има? Вероятно, но нека не забравяме, че съвременните методи за реконструкция на палеотемпературите не могат да дадат чак толкова висока точност, каквито имат записите на инструменталните наблюдения, които  имаме като данни само от стотина-сто и петдесет години насам. В следващите статии ще разгледаме промяната на времето след края на последния ледников период, в последните 10 000 години. Ще видим някои от доводите на алармистите и скептиците, малките и климатични оптимуми(по-топли периоди) и минимуми, или "малки ледникови периоди", както и основния въпрос: този за ролята на парниковите газове, продукт на индустриалната епоха, в затоплянето. 
В резюме:
1. Повишение на температурите в последните 100-150 години има. Потвърждават го данните от наземната мрежа станции, а в последните десетилетия - и спътниковите наблюдения и измервания на земната повърхност. Потвърждава се и косвено от зачестилите периоди на наднормени горещини.
2. Ролята на антропогенния фактор в ГЗ се споделя от по-голямата част учени в различни области, но най-вече климатолози(сред последните - над 95 на сто).

Мнения, препоръки и обсъждане - във форума "метеорология и климат".