3
163
Рекордно ниските нива на леда в Арктика бяха отчетени през 2012 година. Тогава площите, покрити с лед, бяха малко над 3 милиона квадратни километра. Най-много лед по време на годишния минимум през септември е имало през 2003 година - приблизително 6 милиона квадратни километра.
Ако ледът намалее с ОЩЕ толкова, колкото е намалял точно за десет години(от 2003 до 2012), то Арктика ще остане...изцяло без лед.
Мнозина от читателите си представят доста абстрактно тези огромни числа, затова ще направим едно сравнително разсъждение за сравнение:
Ако ледът намалее с ОЩЕ толкова, колкото е намалял точно за десет години(от 2003 до 2012), то Арктика ще остане...изцяло без лед.
Вярно е, че в последните години този показател се колебае силно и след предишният рекорд, през 2007 година, бяха нужни 5 години за да бъде подобрен той. В замяна на това, рекордът бе подобрен наведнъж с почти 1 милион квадратни километра, а в относителни стойности - с една четвърт до една пета по-малка площ.
Но да насочим погледа си към една друга ключова област, важна за климата на умерените ширини на Северното полукълбо, особено през зимата и най-вече на Европа, вкл. на Балканите: Гренландия.
Площта на Гренландския ледник се променя съвсем слабо засега, но има един много по-важен показател, а именно - дебелината му и съответно масата му. Измерванията на този показател се правят с радиосондиране и със спътникови иамервания, които дават съвсем точни и редовни измервания за сравнение.
В горната част на тази фигура се вижда, че от 2006 година до днес, Гренландският леден щит е загубил кръгло 2000 гигатона или милиона тона вода(стопен лед).
В следващите дни ще ви запознаем с някои прогнози и дискусии на климатолози и глациолози относно очакваното повишение на нивото на моретата и океаните до края на века, следствие на загубата на континентален лед от Гренландия и Антарктида. Напомняме, че топенето на океанския лед НЕ ВОДИ до повишаване на нивото на океана, поради действието на най-елементарни физични закони(този на Архимед :).
източници:
Но да насочим погледа си към една друга ключова област, важна за климата на умерените ширини на Северното полукълбо, особено през зимата и най-вече на Европа, вкл. на Балканите: Гренландия.
Площта на Гренландския ледник се променя съвсем слабо засега, но има един много по-важен показател, а именно - дебелината му и съответно масата му. Измерванията на този показател се правят с радиосондиране и със спътникови иамервания, които дават съвсем точни и редовни измервания за сравнение.
В горната част на тази фигура се вижда, че от 2006 година до днес, Гренландският леден щит е загубил кръгло 2000 гигатона или милиона тона вода(стопен лед).
В следващите дни ще ви запознаем с някои прогнози и дискусии на климатолози и глациолози относно очакваното повишение на нивото на моретата и океаните до края на века, следствие на загубата на континентален лед от Гренландия и Антарктида. Напомняме, че топенето на океанския лед НЕ ВОДИ до повишаване на нивото на океана, поради действието на най-елементарни физични закони(този на Архимед :).
източници:
http://www.columbia.edu/
http://polarportal.dk/
http://polarportal.dk/