Отговорът е: "по-скоро - да". 

Мнозина задават въпроса: "Не е ли имало много по-топли периоди и по-сериозни климатични изменения в миналото? Да вземем само ледниковите периоди...".
Това е вярно,  но и не съвсем.

За да преценим каква е опасността от измененията в климата, ще направим аналогия с две повратни точки в геологическата история на планетата ни.
Първата е преди кръгло 250 милиона години. Втората - преди около 45 милиона.

Както знаем, увеличените нива на въглероден двуокис "хващат" повече от излъчваната от повърхността на планетата ни топлина, повишавайки температурата на повърхността и в ниските атмосферни слоеве. Това се нарича "парников ефект".

Сред учените няма спор дали той е налице, той е факт.

Споровете са свързани с увеличението на температурите при удвояване на количеството въглероден двуокис в атмосферата и според повечето модели това повишение ще бъде между градус и половина и 4 градуса и половина, като най-вероятно ще бъде около 2.5-2.8 градуса.

В момента съдържанието на атмосферния въглероден двуокис е 400 части на милион, спрямо 280 части преди около 150 години.  Удвояването спрямо доиндустриалните нива ще бъде достигнато след около 30 години, възможно и по-рано.

За да се опитаме да погледнем какво ни очаква в бъдеще, нека погледнем в миналото на планетата. Да се върнем малко над 250 милиона години назад.
Това е границата между Стария живот, Палеозоя и края на последния му период, наречен Перм, и началото на епохата на Средния, Мезозоя, с първия от трите му периода - Триас.

Последният и предпоследният период на палеозоя - Карбон и Перм, са характерни с големите си залежи въглища и други изкопаеми от органичен произход, които се наблюдават на всички континенти. Те са свидетелство за процъфтяващия тогава  растителен свят.
Ала изведнъж...следва пауза от 10 000 000 милиона. Няма никакви  или почти никакви следи от животински и растителен свят. 

Случила се е най-голямата катастрофа и измиране в историята на планетата ни и една от малкото, която е засегнала и сушата, и океаните почти едновременно.

Над 90 на сто от видовете престават да съществуват и на планетата са необходими 10 милиона години да се възстанови. Какво се е случило? Отговорът е в Сибир. Преди около 252 милиона години там от земните недра на повърхността  започва да се излива лава, в количество, еквивалентно на десет хиляди и повече от най-големите вулканични изригвания.

Аналогията с вулкана не може да обясни изцяло мащаба на катастрофата: ако изригването на вулкана Тамбора преди 200 години е футболна топка, то лавата в Сибирските Трапове, както е известно това събитие сред геолозите, е по-голяма от цялото футболно игрище, на която е топката.

В резултат, за период (наречен П-Т или перм-триасово измиране) от няколко десетки до няколко стотици хиляди години въглеродният двуокис се удвоява неколкократно, температурата става непоносима - с над 16 градуса по-висока средно от днешната и за над 9 от всеки десет биологични  вида на планетата това е краят.

Сто хиляди години - приблизително, запомнете това число. За този период въглеродният двуокис в атмосферата се е удвоил 3 или 4 пъти.

Да седнем в машината на времето и да се пренесем по-близо, "почти" в съвременността, в началото на Кайнозоя (или Неозой) или епохата на Новия живот. Макар, че очертанията на някои континенти  започват да напомнят сегашните, тогавашният свят е доста различен от днешния. Изобщо, през последните 400 милиона години, с няколко изключения, през повечето време планетата ни е била доста по-топла от днес. Все пак, в момента не говорим за климата, а за бързите му промени.

Още преди края на Мезозоя, Индийският субконтинент (тектонична плоча), според повечето учени, попада над един конвекционен поток в земната мантия и тръгва от околностите на Антарктида към Сибирската и Китайската плочи. В резултат от субдукцията ("подпъхването") между тях се образуват Хималаите, но и части от богатата на седименти кора на субконтинента се разтапя в мантията и отделените газове, в голямата си част...познахте, въглероден двуокис, излизат през вулканите в атмосферата. Тогавашните и без това много по-високите температури, спрямо днешните, се повишават още.

Този процес  не е толкова бърз като предишния, довел до П–Т измирането и имайки време за адаптация, много от семействата и видовете оцеляват: загиват между 1/3 и 2/3 от видовете. Процесът продължава  няколко милиона години.
Това е второто число - нека закръглим на един милион.

Един милион години - времето за което се е удвоил неколкократно тогава атмосферният диоксид.

Да се върнем в съвременността.

250 години: толкова е времето, за което дейността на човека удвоява количеството на този парников газ.  250 години, спрямо сто хиляди при П-Т катастрофата или един милион при Палеоцен-Еоценовия термичен максимум (ПЕТМ), както е известно второто събитие.
Ако не вземем мерки, само след няколко поколения ще направим нещо сравнимо по значение с  описаните събития, но за сто или хиляда и повече пъти по-кратък период от тези в миналото.

Казано по друг начин, резки повишения на температурите в миналото е имало многократно, но нито едно от тях не е протичало за толкова кратък период от време, т.е. човечеството е вкарало климатичния кораб на планетата в съвсем непознати води. Твърде е възможно Кракенът на климатичната катастрофа да го приближава с бързи темпове.