Преди 56 милиона години, протича финалният стадий от разпада на бившия суперконтинент Пангея.
Континентите се раздалечават, в многобройните слаби участъци между континенталните плочи вулканичната дейност е много голяма.

"Консервираният", свързан  под формата на карбонати в седиментите въглерод се стапя и разгражда под влияние на високите температури и се освобождава като парниковия агент въглероден двуокис.
Положителната обратна връзка вкарва още милиарди тонове въглерод в атмосферата, главно чрез механизма на разлагане на метанхидратите, за които писахме преди време.

Трябва да се има предвид, че тогавашната Антарктида е била свободна от лед, но все пак по астрономически причини - без слънчево греене поне 4-5 месеца в годината, вътрешността й е била скована от вечна замръзналост - поне в навечерието на събитието.

Замразените почви са съдържали в себе си милиарди тонове полуразложена органична материя и иницииращото първоначално повишение на температурата е освободило огромни количества метан, които от своя страна веднага са се включили в парниковите агенти, усилващи още ефекта на затопляне на планетата.
Крайният резултат е бил повишаване на и без това доста високите температури в началото на събитието, които са били с около 6 до 8 градуса над днешните, с още 6-7 градуса до нива между 12 и 15 градуса над днешните.

Инжекциите въглероден двуокис в атмосферата са били няколко пъти до един порядък по-малки от тези, за които писахме в статията за Перм-Триаското измиране
>>>>> Катастрофата Перм-Триас и сибирските огнрни провинции>>>>>>

Въпреки това, температурите по време на ПЕТМ (палеоцен-еоценовия термичен максимум) температурите са с няколко градуса по-високи.
Обясненията са няколко, но  главното е в Слънцето - средно квадратен метър от повърхността на атмосферата на планетата ни е получавала 50 до 70 вата слънчева енергия в началото на Еоцен, отколкото в края на Пермския период. Това е много съществена разлика. За сравнение, "днес" подобни разлики в инсолацията на умерените ширини, обусловени от астрономически фактори, инициират преходите от ледников към междуледников период и обратно.

Това показва колко стабилна,  но и едновременно крехка е климатичната система на планетата ни. Вероятно сериозна роля е изиграло и различното разположение и разпределение на сушата по време на двете събития.

Графика на средната температура на планетата за последните 65 милиона години

Въпреки по-високата температура по време на ПЕТМ, отколкото в края на Перм, изчезналите растителни и животински видове по негово време са многократно по-малко.
В океаните, представляващи тогава топла супа с температура от субтропиците до екватора около 35 градуса, измирането е съвсем слабо: повечето морски видове имат време да се евакуират на север или юг към по-хладни води.

Това е било един много, много топъл парников свят, със средногодишна температура на Антарктида около 10-12 градуса, колкото е в момента в голяма част от умерените области.
В северния океан е нямало никакъв лед, а температурата му е била колкото е в момента тази на Тихия Океан в акваторията на Сан Франциско например.

Алармистки настроените по отношение на глобалното затопляне много харесват ПЕТМ.

Работата е там, че благодарение на доста по-близкия геологичен период, науката е в състояние да прецени с голяма точност колко бързо се е затоплял климатът по време на основния и вторичен "топлинен удар" на планетата. Това нарастване е било с около 0.025 градуса за 100 години - огромна по геологичните скали скорост. Огромна, но сегашният темп на нарастване на глобалните температури е... приблизително десет пъти по-голям, т.е. температурите се повишават със същото или сравнимо число, но за 10 години.

Еоценовата екосистема е по-богата, разнообразна и сложна от примитивните папратови, насекоми и земноводни на Перм-началото на Триас. Тя се е справила с оцеляването доста по-добре от тях.
Би ли се справила, обаче, днешната екология на планетата, с десетократно по-бърза промяна на климата, особено имайки предвид, че в уравнението вече участва и Хомо Сапиенс?
Отговорът на този въпрос е дискусионен.

ПЕТМ слага край на един тренд на повишение на температурите на планетата ни, продължил 250 милиона години.

В следващата, може би най-интересна статия от поредицата, очаквайте историята на бързия преход, "само"  за 50 милиона години, от горещата парникова оранжерия на Еоцена към ледниковите периоди на Кватернера, в които живеем днес.