Почти в цялата страна, в низините обикновено по-рядко, а около планините повече от половината дни на месец май, често и голяма част от юни, са с нестабилно време. Ако сутрин има по някой слънчев час, след обяд "задължително" вали и гърми.

Причините са основно две: много силното слънце и наследството на зимата.

От края на април до последните дни на август слънцето изпраща на нашите географски ширини огромно количество енергия, ефективно близо 10 пъти повече, отколкото през декември. По обед инсолацията е приблизително 1100 вата на квадратен метър. За сравнение, при идеални условия (без мъгли и облаци, което е по-скоро рядкост) през декември този показател е около 400 вата на кв.м.

Още сутрин, след изгрев, земната повърхност бързо се затопля, а тя от своя страна нагрява приземните въздушни маси.

Те се разширяват и устремяват нагоре. Това явление се нарича конвекция. Освен силно загрят, този въздух е и влажен.

Издигането му продължава, докато не се изкачи достатъчно високо, за да достигне равновесно състояние с околната атмосфера на съответната височина: един и същ обем въздух да има приблизително еднакъв обем. Много често това се случва над 6-7, а понякога и повече от 10 километра. Понякога енергията на издигащите се конвективни обеми въздух е такава, че те успяват да "пробият" и границата между тропосферата и стратосферата. Това не е лесна работа, тъй като стратосферата е доста по-топла и тази граница, наречена тропопауза, е своеобразен "похлупак" над кипящата конвективна "тенджера" на неустойчива тропосфера.

Но не е необходимо дори и чак такова издигане. Почти винаги процесите на образуване на валежи протичат много преди това.

 

Ако се издигне достатъчно високо, тази въздушна маса се охлажда (но все едно - остава по-топла от съседните въздушни маси, поради причина, която ще посочим след малко) и водните и пари започват да кондензират, достигайки точката си на оросяване, да се втечняват. Образуват се облаци, които след известно време се пренасищат с водни капчици, последните се уедряват и съединяват и когато натежат достатъчно, започва да вали.

Ако температурата е отрицателна, образуват се ледени зрънца и топки с различен размер.

Но това е друга тема. Въпросът беше: защо през май и юни вали повече , отколкото през юли или август?

Защото въздушната маса, останала "в наследство" от зимата, във височина все още не е достатъчно топла за да уравновеси конвективния издигащ се въздух достатъчно ниско. Тя се затопля постепенно отдолу нагоре, от ден на ден, но за разлика от най-ниските тропосферни слоеве, в тези в средната тропосфера температурите са все още ниски. Дори да се достигне някакво по-стабилно състояние, атмосферата на север в околополярните области е все още "след-зимна" и при подходяща циркулация, разположение на струйния поток, части от нея попадат на юг, включително над Европа и Балканите. Тези области се оформят като добре изразени по-студени области с по-ниско налягане във височина, на 5-6... километра. Именно наличието на подобни зони облекчават, правят много по-добри условията за конвекция, дори без да споменаваме и други типове дестабилизиращи атмосферата процеси, които не са обект на тази статия.

Процесът на затоплянето на тези високи части от атмосферата ще продължи и едва в средата и втората половина на лятото вече ще бъде достатъчно топло, за да може уравновесяването с конвективните обеми, издигнати от слънчевата енергия, да става все по-ниско и точките на насищане да се издигат все по-нагоре. Допълнителен стабилизиращ фактор са и по-ниската относителна влажност в средата и втората половина на лятото, но и значително по-дебелата атмосфера, в сравнение с тази от студеното полугодие..

В метеорологията има много индекси и коефициенти, които описват тези явления, но същността на повечето може да се резюмира с описания процес: в края на пролетта атмосферата във височина е все още студена, а при земя слънцето е повече от лятно и нагрява много силно приземните слоеве. Това поражда нестабилност в атмосферата и като пряко следствие - твърде честите валежи и гръмотевици на нашите ширини.

Описаните тук процеси протичат в малко "идеализирана" среда, т.е в неопределено барично поле.

Ако, както май, полето е циклонално, пораждащите валежи процеси са силно подпомогнати от самото циклонално поле.

В него движенията са възходящи и без това и често се сумират с термичната конвекция.

В резултат, краткотрайни валежи са възможни през почти цялото денонощие, в зависимост от второстепенните фактори (влажност, вятър на различни височини, ниска облачност, частично пречеща на ранната конвекция) и др.

При тези "безнадеждни" усилващи се взаимно причини за лошо време, вероятно се питате, как въобще има слънчеви часове през май и началото на юни?:)

Отговорът е: заради антициклоналните гребени.

С постепенното лятно затопляне на атмосферата, налягането от тропиците на север расте във височина (споменатото "надебеляване" на атмосферата или казано по-коректно, увеличаването на геопотенциалите в средната тропосфера). Този процес не е "по разписание" и навсякъде, но е неумолим.

Когато такъв гребен - от тропиците или континента, израстне над Балканите и страната, движенията в него, бидейки низходящи, малко или повече "гасят" конвекцията и облаците остават без достатъчно вертикално развитие (височина) и хоризонтален размер, за да предизвикват превалявания.

Отделно, влажността от север на юг и към вътрешността на континента намалява и височината над земната повърхност, при която се достига точката на оросяване (насищане) се издига все повече.

В резултат, след по правило нестабилното време през май, често и началото на юни, атмосферата постепенно се стабилизира, а дните с превалявания намаляват. Разбира се, в зависимост от циркулацията, може да има и отклонения в двете посоки - това не е желязно правило. Чести пенетрации на хладна и влажна маса към региона могат да поддържат нестабилното време повече от обичайното, а подходящият пренос, съчетан с гребени във височина да обусловят лятно време. Такива дни, например, имахме в средата на месец май.

Нестабилното време у нас ще се задържи и в следващите няколко дни.