Започва автоматизация на 300 пункта на НИМХ

От тях ще има данни, в реално време, за валежите в цялата страна

10:17 | 23 март 2021 5 2348 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

За първи път, откакто Националният институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ премина от Българската академия на науките към Министерството на образованието и науката, имаме средства за дълготрайни материални активи и това ни позволи да започнем най-после с автоматизацията на метеорологичната ни мрежа. Започнахме с обновяването на валежомерната ни мрежа, защото в момента тя е и най-актуална, тъй като с прецизните измервания можем да определяме водния баланс и да имаме данни за агрометеорологията. Това каза в интервю за БТА директорът на НИМХ проф. Христомир Брънзов.

Има обществена поръчка, избран е изпълнител и до следващата година се надяваме 300 пункта, колкото са валежомерните пунктове за измерване в България, да бъдат автоматизирани. И така, в реално време, ще можем да получаваме данни за валежите на територията на цялата страна, обясни проф. Брънзов.

"Успяхме също да подобрим техниката за изчисление на моделите и сървърите, две години упорито "запушваме" пробойните и се надяваме, че и в бъдеще ще получаваме средства за автоматизация на техниката в НИМХ", изрази увереност директорът на метеоролозите и хидролозите.

От 1 януари 2019 г. Националният институт по метеорология и хидрология излезе от структурата на БАН и премина към МОН. Днес учените от НИМХ отбелязват своя професионален празник - на Световния ден на метеорологията, но без празнично научно честване, както в предишни години, заради мерките срещу пандемията от COVID-19. Вчера също беше професионален празник на работещите в НИМХ, тъй като на 22 март се отбелязва Световният ден на водата.

Заплатите на работещите в Националния институт по

метеорология и хидрология се повишават през 2021 г.

За възнагражденията в НИМХ се надяваме, че през тази година ще успеем да достигнем средната работна заплата за обществения сектор в страната и при нас, защото бяхме доста под нея, коментира проф. Христомир Брънзов, попитан дали за тези две години, откакто не са в БАН, се е подобрило финансирането и заплатите на метеоролозите и хидролозите.

"През тази година имаме средства за заплатите на учените, за да ги изравним със стартовите заплати, които са във висшите училища. 1300 лева - за асистент, 1400 лева - за главен асистент, 1500 лева - за доцент, и 1600 лева - за професор. Това ще го направим от 1 януари 2021 г., но със задна дата, защото преди няколко дни получихме бюджета си за годината. Осигуриха се средства и учените от НИМХ ще имат заплати на нивата във висшите училища", каза директорът на Националния институт по метеорология и хидрология.

"Правим всичко възможно работата ни да не спира, но и ние бяхме "ударени" от пандемията - имахме болни, карантинирани, за съжаление и починали. През цялото време сме се преструктурирали и сме прехвърляли хора от едно звено в друго, за да не спре денонощната работа, която е задължителна за НИМХ", обясни проф Христомир Брънзов.

Той каза, че "общо 724 са щатните бройки в НИМХ, а реално работят 1280 човека, защото на една щатна бройка за наблюдатели, има по пет-шест човека назначени, тъй като работата на метеоролозите и хидролозите се отчита почасово".

ИЗБРАНО