Първият механизъм, за който може да се прочете в учебниците, е следният:
Още преди обед силното лятно слънце напича земната повърхност. Тя нагрява приземните въздушни маси, подобно  на котлон. 

Приземният въздух се разширява и започва да се издига нагоре с голяма скорост, достигайки и до 10 километра височина. Там той рязко се охлажда и съдържащата се в него влага кондензира, образувайки ледени кристали - температурата е под минус 30-40 градуса на тази височина. 

Ледените кристали слепват един с друг, наедряват, достигайки размери и на човешки юмрук.  До определен момент силните конвективни, възходящи потоци, ги държат в облака, но от определен момент нататък гравитацията все пак надделява и ледените парчета започват да падат.

Тук е мястото да разсеем една заблуда: Ледените топки трябва да имат значителна големина, за да успее част от тях да стигне до земята неразтопена. Все пак е разгарът на лятото и те трябва да преминат през въздушен слой с положителни температури, дебел до 4-5 километра!

Само си представете какво представлява градоносният облак преди да изпусне опасния си товар. Той буквално е пълен с ледени камъни, някои от които и с големината на мъжки юмрук и повече.
Това се вижда много добре на радарите и въз основа на тези картини с местонахождението на опасните градоносни ядра, специалистите определят къде и дали да бъдат изстреляни противоградовите ракети.

Да се върнем към образуването на опасния леден товар.
Как снощи в София, а и на други места, валя град, без да има слънце и такъв тип конвекция?

Заради огромните температурни контрасти на заварената вчерашна гореща въздушна маса и студеният фронт, зад когото въздухът е значително по-студен и влажен.

Представете си студения фронт като клин. Границата между студения въздух и топлата въздушна маса не е вертикална, а е с различен наклон спрямо земята, в зависимост от скоростта на фронта и някои други фактори, върху които няма да се спираме в тази статия.

Студеният клин се подпъхва под топлия въздух и го издига нагоре. Образува се принудителна конвекция, за която не е нужно слънчевото греене от първия случай. Слънчевата енергия отново е главният виновник, но тя е консервирана така да се каже, събирана от предните дни и благодарение на специфичния процес по студения фронт, се проявява по подобен на първия случай начин. За това са нужни  големи градиенти, разлика между температурата на двете въздушни маси, както и някои други условия, на които няма да се спираме.

Ако добавим и планински препятствия по пътя на студения фронт,  процесът придобива изумителна сила: градоносните облаци се издигат във фуния или комин, притиснати от тежкия и влажен студен въздух на фронта, а от друга страна - на планинското препятствие. 

Ето - градушката е готова  и отново е въпрос на "къса сламка" къде точно в наветрените планински части или низината в близост ще се изсипе.