За разлика от Мавруда, за когото писахме в предишната статия, Мелнишкото вино и  сортът Широка Мелнишка Лоза (съкратено ШМЛ или "Мелнишка, Мелнишко"), имат повече основания да претендират, че са чисто български сорт. 

Насажденията от Широка Мелнишка са разположени почти изцяло на наша територия, макар че малки такива има и в Македония и, вероятно, Гърция.

Питате се  защо сортът се нарича така? Заради наистина големите листа на растенията си.  
При добри условия и агротехника, от листата на този сорт, понякога достигащи размера на средноголямо тиквено листо, могат да се увият няколко сарми:)

Но не в това е чарът му.
Както повечето сортове, ШМЛ има и предимства, но и  недостатъци.
Недостатъците са изискванията му за активна температурна сума.
Активната температурна сума (АТС) е сборът от среднодневните температури по време на вегетационния период на растението.
За ШМЛ този показател е 4000 градуса. 
Подобни показатели в класическия климат на миналия век има само и  единствено в югозападния ъгъл на България, под Кресненското дефиле.

За да се получи хубаво грозде, с достатъчно захари и запазена киселинност, този сорт "иска" топла пролет, задължително горещо лято и  дълга, топла, преимуществено суха, есен.

Такива условия не се получават всяка година и, за разлика от Мавруд, Памид или Гъмза, които могат да бъдат обрани малко по-рано, при достигане на изискуемата минимална захарност, особено след горещо лято или поне неговата втора половина, в условията на затоплящия се климат, Широката Мелнишка лоза все още се нуждае от топлата си суха есен!
Немислимо е да се извърши септемврийски гроздобер, както при Гъмза, която например тази година, при добре гледани лозя, постигна захарност от 22 процента още към 9 септември, а на 22 септември имаше и лозя с 24 захарност!

Но понякога сме склонни да простим на своите любими техните малки, а и по-големи недостатъци, само за наградата, че те съществуват.

Сред десетките хиляди съществуващи сортове грозде, Мелнишкото е сред дузината най-уникални винени сортове.

Уникалният тютюнево-билков аромат с наистина неповторими танини.

Мавруд, като младо вино, има твърде груби, адстрингиращи, "чешещи" езика и небцето танини и се нуждае да остане насаме със себе си и дъбовото буре няколко месеца, за да се превърне в елитно вино на световно ниво. 

Мелнишкото съзрява по-бързо, но запазвайки наистина уникална тръпчивост, точно, колкото е нужно, за да бъде усетено като "мъжко", "комитско" вино, без да има лъжливата пивкост на Гъмза или прекалената лекота на Памид.
Ароматите му са несравними с повечето червени вина и са наистина уникални, в зависимост от условията за отглеждане. Билките в аромата и букета, както и  редките за други сортове тютюневи нотки са комбинация, която не може да бъде описана с думи: виното просто трябва да се опита! 

Да описваш Мелнишко на човек, който не го е опитвал, е все едно да се опитваш да обясниш на риба или друг морски обитател, какво е огън.
Да, ще опишеш светлината, да, топлината, но не и комбинацията от тях, аромат, пушек, лъчи и горещ допир.

По мое мнение, Мелнишкото вино, от комплексна гледна точка, е наистина най-хубавото червено вино от стари български сортове, в общия случай. 
"За вкусове не се спори", тук всеки може да бъде на друго мнение.

Нямаме достатъчно време да пишем за тероара (сложният, почти метафизичен комплекс от реалните качества на едно вино, историите, свързани с него, в това число легендите, както и географско-природните условия, в които се чувтсва най-добре).
Ще споменем само полулегендарните разкази как Уинстън Чърчил си го поръчвал, как превозваното в козени мехове Мелнишко е стигало до цяла Европа и количествата, които са се произвеждали.
Може да споменем и френския учен, който според легендите, е обходил, уж за да проучи огромните насаждения с Мелнишко от миналия век и ги е заразил с Филоксера.

Филоксерата е насекомо, произхождащо от Северна Америка, смъртоносно за европейските лози.
Пренесено случайно с посадъчен материал през 19 век във Франция, духът е изпуснат от бутилката и то се е разпространило в цяла Европа. Насекомото се възпроизвежда в огромни количества в кореновата си форма и пробива дупки по корените на Европейската лоза, смучейки сок, за да се храни. В резултат, растението бързо се изтощава и загива. 

До появата на Филоксерата лозарството е било десет и стократно по-лесно и малко трудоемко от днес (други "американски дарове са маната и оидиумът - до 19 век лозята не са се пръскали, не е имало нужда!).

Всякакви опити да бъде пръскано, наводнявано, унищожавано, не са дали ефективен и траен резултат.
Съвременниците описват ужасната гледка на огромни черни мъртви лозя посред лято. Няма статистика колцина стари лозари са приключили жизнения си път от тези гледки...

Решението, което спасява лозарството, е присаждането (облагородяването) на американски лози с европейски сортове.
Сега практически  всички промишлени лозя по света са насаждения от американски подложки, облагородени с европейски сортове.
Широката мешнишка е един от най-пострадалите сортове, но практически няма такъв, който да не е пострадал навремето от това ужасно насекомо.

Защо, подобно на другите български сортове като Мавруд и Гъмза, Мелнишкото не е по-разпространено?
Причините са много, но най-важните са две, освен филоксерната катастрофа преди малко над век.

Първата е споменатата относителна капризност на сорта и строгите му изисквания към температурата.

Втората е..."модата" или, ако предпочитате, "мейнстриймът". Сред снобите винаги ще бъде по-престижен имиджът, отколкото реалната консумация на уникално вино.
Бутилка Каберне или Пино Ноар е къде-къде по-"мейнстрийм" от бутилка "просто" мелнишко.

Разбира се, ценителите са облагодетелствани, защото Мелнишкото дори "средна ръка" е мното по-уникално от Каберне фран или Малбек, например.
Световните сортове растат навсякъде, освен на Антарктида, а Мелнишкото....само около Мелник и Катуница, грубо казано.
Изборът на начина, по който да бъдеш уникален, е личен и право на всеки.