Биоразнообразието на Ледения континент се отбелязва с Международният ден на Антарктида
Освен важната музейна стойност, част от екземплярите имат и научна стойност
С откриването на обновената витрина "Биоразнообразието на Антарктида" Националният природонаучен музей при БАН, Българският антарктически институт и Катедрата "Обща и приложна хидробиология" на Биологическия факултет /БФ/ при Софийския университет "Св. Климент Охридски" ще отбележат Международния ден на Антарктида. Това съобщиха от НПМ-БАН, цитирани от БТА.
Още по темата
Директорът на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев и директорът на музея проф. Павел Стоев ще открият обновената витрина на 1 декември, от 17.30 часа, в зала "Риби" на Националния природонаучен музей при БАН. В представянето ще участват също доц. д-р Тихомир Стефанов - ихтиолог в НПМ-БАН и доц. д-р Любомир Кендеров от Биологическия факултет на Софийския университет.
Новата постоянна експозиция включва материали от 27-ата и 28-ата българска антарктическа експедиция. Научните проби са събрани от литоралната зона и от открито море пред българската полярна база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън, а лабораторната обработка и последвалата таксономична идентификация са направени в ихтиологичната лаборатория на НПМ-БАН и в Биологическия факултет на Софийския университет.
"За първи път сега в Националния природонаучен музей при БАН изготвяме постоянна експозиция, посветена на биоразнообразието на Антарктида, включваща риби, птици, морски безгръбначни и някои видове водорасли и лишеи. Освен важната музейна стойност, част от екземплярите, които сме събирали по време на изследванията на морето около българската антарктическа база, имат и научна стойност - някои от видовете са много редки, други пък са нови за науката", казва доц. д-р Любомир Кендеров от Софийския университет.
Музейните експонати включват два екземпляра от уникалната ледена риба, представител на единственото семейство гръбначни животни, в чиято кръв няма хемоглобин и е бяла на цвят. Освен нея, във витрината са изложени и пет вида нототениеви риби, които имат специални гликопротеини в кръвта, играещи ролята на антифриз, които ги предпазват от замръзване в ледените условия на Антарктида. Посетителите ще имат възможността да се запознаят и с интересния пингвин на Адели, рядък гост около българската полярна база, както и с няколко видове морски безгръбначни и представители на местната флора. Сред интересните образци е гигантският антарктически червей, който достига над метър на дължина. Последните изследвания доказват, че този вид синтезира цял набор от невротоксини, които му служат за това да оцелее и да не стане жертва на хищниците. Тези биологично активни вещества имат потенциал да се използват във фармацията и по-специално за лекуването на някои изключително тежки заболявания, като Алцхаймер например.
Експозицията "Биоразнообразието на Антарктида" е изготвена под ръководството на доц. Тихомир Стефанов от музея, с активното участие на доц. Любомир Кендеров от СУ "Св. Климент Охридски" и на главен асистент Боян Златков от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
27-ата и 28-ата антарктически експедиции се състояха от ноември 2018 до март 2019 г. и от ноември 2019 до март 2020 г., под ръководството на проф. Христо Пимпирев. Морските безгръбначни организми са били събрани под ръководството на доц. д-р Любомир Кендеров от СУ в изпълнение на проекта "Хидробиологичен мониторинг на крайбрежните морски води от литоралната зона пред българската полярна база на оостров Ливингстън" на Фонда за финансиране на полярни научни изследвания с базова организация СУ "Св. Климент Охридски" и по проекта "Ракообразните от разред Amphipoda в акваторията на Южен залив, остров Ливингстон: таксономичен състав и екологични особености", финансиран от конкурс за полярни научни изследвани - 2019 г., с ръководител доц. д-р Елиза Узунова от БФ-СУ, по процедурата "Конкурс за финансиране на полярни научни изследвания - 2019" на СУ и на Министерството на образованието и науката.
Рибите са събрани от доц. д-р Тихомир Стефанов от НПМ-БАН, със съдействието на логистичния екип на българската полярна база, в изпълнение на проекта "Ихтиологични проучвания в крайбрежните морски води в района на българската полярна база на остров Ливингстън", финансиран от Фонда за полярни научни изследвания с базова организация НПМ-БАН.