Местим стрелките на часовника с час напред в неделя
Цели 71 години, след като е въведено за първи път в света в Канада, лятното часово време - за добро или зло, настъпва по това време България
На 31 март в 03:00 часа местно време се въвежда лятно часово време, съобщиха от Българския институт по метрология. Тогава часовниците се преместват с един час напред.
Промяната на времето е в изпълнение на Директива 2000/84/ЕО на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета на Европейския съюз (ЕС) от 19 януари 2001 г.
Цели 71 години, след като е въведено за първи път в света в Канада, лятното часово време - за добро или зло, настъпва по това време България. От онзи паметен момент днес се навършват точно 45 години.
Първата смяната на часовниците се урегулира с приемането от Министерския съвет на Постановление 6 на 26 януари 1979 г. Според официалния документ то ще настъпва на 1 април и ще продължава до 30 септември всяка година, като часовниците се преместват съответно с 1 час напред и назад.
Това обаче не е окончателно. На 13 март 1997 г. Министерският съвет приема Постановление 94, с което се отменя Постановление 6 от 1979 г. С новото постановление се регламентира лятното часово време да се въвежда в 3:00 ч. през последната неделя на март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.
Но и това също не е окончателно. През 2015 г. Волен Сидеров внася за първи път в парламента проект за решение на Народното събрание, с което да се възложи на Министерски съвет да отмени постановленията за лятното часово време. След предварителни обсъждания три години по-късно, през 2018 г., Европейската комисия предложи смяната на часовото време да се отмени, като държавите членки запазват правото си да решат коя часова зона да важи за техните територии. До този момент окончателно решение по въпроса в България не е взето
Кой друг мести часовниците си?
Около един милиард души, което е само една седма от световното население, ежегодно настройват часовниците си за лятно часово време. В това число влизат по-голямата част от Европа и САЩ (с изключение на Хавайските острови и по-голямата част от пустинния щат Аризона, чиито жители предпочитат по-тъмни и по-хладни вечери).
Практиката е продиктувана най-вече от географската ширина: на местата, разположени близо до екватора (като Хаваите), например, сезонните промени в продължителността на деня са малки, така че няма нужда от смяна на часовото време.
През 2012 г. руските политици решиха да преминат към постоянно лятно часово време, надявайки се, че това ще подобри благосъстоянието на гражданите, като им осигури по-дълги дни през лятото.
В резултат на това обаче се създадоха стрес и здравословни проблеми за хората в Северна Русия, където сутрините оставаха по-тъмни за по-дълго време през суровите зимни месеци.
През 2012 г. се наблюдава и увеличение на броя на пътнотранспортните произшествия в ранните сутрешни часове в сравнение с предходните години. През 2014 г. в Русия беше въведено постоянно зимно часово време.
Къде не пипат часовниците
Всъщност, докато САЩ прилагат лятното часово време повече или по-малко последователно от 1918 г. насам, по-малко от 40 % от държавите по света все още го правят.
С изключение на Хаваите и Аризона, останалата част от САЩ постоянно практикува лятното часово време.
Канада, Парагвай, Куба, Хаити, Чили, Нова Зеландия, страните от Леванта и райони на Австралия също следват практиката да сменят часовниците два пъти годишно, според Statista.
Междувременно Мексико реши да прекрати лятното часово време и да премине към постоянно въвеждане на зимно часово време, докато най-северният щат на страната Долна Калифорния премести часовниците си за постоянно напред.
По-голямата част от Африка или никога не е практикувала смяна на времето, или го е правила само веднъж преди време, но Египет е една от малкото страни на континента, която ще започне да практикува лятното часово време, за да пести енергия.
Междувременно по-голямата част от Азия вече се е отказала от практиката на смяна на часовниците, въпреки че някога е спазвала смяната два пъти годишно.
Що се отнася до Южна Америка, почти всички държави, с изключение на Чили и Парагвай, не пипат стрелките на часовниците.
.