Значително по-топла.
Изминалата година, която ще изпратим след няколко дни, беше с 1.3 градуса по-топла от обичайното средно за страната ни, в сравнение с климатичните норми от края на миналия век.

На годишна база, това е огромна положителна аномалия  и превишава значително средния за планетата ни показател с няколко десети.
Парадоксално, в същото време, това е формиращата се "нова норма" за страната, при която средногодишно температурите вече са над един градус по-високи от тези в края на миналия век. 
Тази "нова нормалност" може да бъде илюстрирана много нагледно статистически.

От шестте зими от  2011/2012 до днес (ако  не броим настоящата), имаме две доста студени, едната - рекордно студена за половин век (2012), заедно с последната и 4 меки, като предпоследната доближи дори уникално меката 2006/2007 година.
Въпреки това, всички тези 6 години са с около 1.3 градуса по-топли от нормалното, като разликите са 1 или 2 десети.
2012, с уникално горещото си и засега ненадминато по този показател лято, има точно същата положителна аномалия като днешната, +1.3 градуса.

2012 компенсира рекордно студения си старт с много горещо лято. 

Настоящата година компенсира студения си януари (3 градуса  и половина по-студен от обичайното) с умерено горещо лято (с по 2-3 градуса  и  за трите летни месеца над нормата), но и  наднормени и околонормални останали месеци.

В климатологията се приема, че една година е по-топла от обичайното, ако  аномалията е 3 десети от градуса на годишна база. По този показател, за последните 10 години ние нормална година нямаме.
"На косъм" от нормалността е за последно 2011 година, когато аномалията е само 4 десети от градуса.
Всички останали са с около и  над 1 градус положителна аномалия, т.е много по-топли от обичайното.

Да погледнем назад към януари и следващите месеци на 2017 година.

Тя стартира с доста студен месец, както споменахме, с три градуса и половина по-студено от обичайното.

Февруари беше по-топъл с кръгло два градуса от обичайното, а март - много по-топъл, с 3 градуса  и половина над норма. Образно казано, като аномалия, март е огледален на януари и още в протежение на месеца, периодът на годината вече излезе на плюс/ 
последва април с идеално в нормата, температури, нулева аномалия.

Последва също нормален месец май и....дежурното горещо лято.
Въобще, при прогнозиране на температурните аномалии за летните месеци у нас, няма никаква интрига: 9 от 10 лета са плътно по-топли от нормите (последно лета с 1 или повече нормални месеци бяха 2014, преди това - 2005, т.е едно от 10).

Аномалиите за летните месеци тази година бяха малко над 2 градуса за юни и юли и над 3 градуса за август.
Есенните месеци бяха средно с малко над 1 градус по-топли от обичайното, септемсви 1.8, октомври и ноември 0.6, съответно 0.8.
Сегашният декември към момента, седмица преди края си, имаше и топли, и по-кратки и слабо изразени поднормени периоди, но текущата му аномалия е около 3 градуса.
До края на месеца тя няма да се промени съществено, защото в дните между Коледа  и  Нова година ще бъде малко или повече по-топло от обичайното.

Така, годината приключва като доста топла, като в класацията за последните 10 години я изпреварват само  2015 с градус и половина  и изминалата 2016 с 1.4 градуса положителна аномалия.

Много любопитно е положението при валежите.

Формално, изминалата година във валежно отношение е почти в рамките на нормата - само  с няколко процента над нея.
Такава е била и 2016.
Предишните 2, 2014 и 2015 са с над 50 на сто наднормени във валежно отношение и това е гигантско превишение на нормите на годишна база. Връщайки се още 2 години назад, пак имаме двойка съвсем леко, но поднормени години като валежи.

Но да се върнем към тази година.
Вероятно мнозина се питат: "Добре, как в рамките на нормата, като помним колко много наводнения имаше?"
Парадокс няма. Ключът е в неравномерните валежи - по периоди, месеци и места.
През тази, неминуемо и през следващите години ще има  и  екстремни засушавания, и наводнения. В епохата на бързо затоплящия се климат това е неизбежно.
По-волатилната атмосфера, с по-топъл въздух, носещ съответно повече влага, ще осигурят този привиден парадокс.

Само да погледнем месечните валежи за изминалата година:
Януари - 126 на сто от нормата: влажен
февруари - 64% - сух
март 125 на сто, влажен
април 86%, сух
май  101 нормален
юни 78% -сух
юли 139%, влажен
август 62%, сух
септември 93%, нормален
октомври 229%, много влажен
ноември 85%, леко под норма
декември, засега 103% в норма (до края на месеца прогнозите не предвиждат съществени валежи).

Виждаме едно почти съвършено махало: Редуват се периоди на суша и  наднормени, а от време на време и кратно наднормени месечни валежи. Ако  се върнем в предишни години, може да видим и  значително по-големи ходове на махалото - както редуващи се много сухи месеци, така  и поредица от месеци с многократно превишаващи нормите валежи.

В резюме. Изминалата година беше значително по-топла от обичайното, но с околонормални валежи, макар, че по периоди и райони те, характерно за последните десетилетия, са силно неравномерно разпределени.
Затова и парадоксът "едновременно тежки наводнения и силна суша" всъщност е новата реалност, не е парадокс, на фона на променящия се климат, а изводите и решенията, всеки може да направи за себе си.