Опустошителните горски пожари в Австралия през сезона 2019-2020 г. са генерирали 700 милиона тона въглероден двуокис в атмосферата, което пък е провокирало мощен цъфтеж на водорасли в Южния океан, съобщи пресслужбата на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Това са установили две изследвания, чиито резултати са публикувани в сп. "Нейчър". Учените са използвали сателитни данни и работата им показва как спътниците помагат за разбирането на начините, по които Земята реагира на климатичните промени, отбелязват от ЕКА.

Безпрецедентните по мащабите си пожари в Австралия през 2019-2020 г. обхванаха площ от 18,6 милиона хектара до март 2020 г., унищожиха над 5000 сгради и причиниха смъртта на над 400 души. Смята се, че в огъня са намерили смъртта си и над един милиард животни, като някои застрашени видове са изправени пред риска напълно да изчезнат.

Според едното проучване, публикувано от "Нейчър", при пожарите в атмосферата са се отделили 715 милиона това въглероден двуокис. Според предишни изчисления по друга методика се смяташе, че във въздуха са навлезли 275 милиона тона въглероден двуокис в резултат на пожарите в периода ноември 2019 г. - януари 2020 г.

"Вече знаем за катастрофалното въздействие на пожарите върху местното население и качеството на въздуха. Но не знаехме каква е степента на отделяне на вредни газове от пожарите", коментира Ивар ван дер Велде, еколог от Института за космически изследвания на Нидерландия и Свободния университет в Амстердам.

Друго изследване, чиито резултати също бяха публикувани в сп. "Нейчър", установи, че аерозолите, генерирани от пожарите в Австралия, са подействали пряко на цъфтежа на фитопланктона на хиляди километри разстояние в океана.

Изследването е установило, че огромните количества дим са били отнесени над океана и в рамките на дни аерозолите са доставили във водата желязо, което подхранва фитопланктона, който след това абсорбира количества въглероден двуокис, еквивалентни на 95 на сто от емисиите от пожарите.

Известно е, че фитопланктонът помага за премахването на въглеродния двуокис от атмосферата, тъй като го използва при фотосинтезата. Учените смятат, че мащабното развитие на фитопланктона е на площ почти колкото пустинята Сахара, повече от 9,4 милиона квадратни километра.