Америка трябва да играе своя собствена "игра на икономическо догонване" в бума на чистата енергия, пише изпълнителният редактор на Heatmap Робинсън Майер в New York Times.

Със Закона за намаляване на инфлацията страната има възможност да стане по-конкурентоспособна в тази област, но "Съединените щати не могат да изградят конкурентна индустрия за възобновяеми източници или електрически превозни средства от нулата", пише той.

"Историята на иновациите - и на съвременния свят, честно казано - показва, че американските инженери ще напреднат в тези отрасли само когато могат да работят с китайските си колеги."

Майер дава за пример Ford, като казва, че както преди сто години други производители на автомобили са посещавали заводите на Ford, за да се учат от техния метод, така и сега компанията е лицензирала технология от китайски производител на батерии, която да работи в нейния завод за батерии "LFP" в Мичиган на стойност 3,5 млрд. долара, тъй като работи за разширяване на дейността си в областта на електрическите превозни средства. "Изглеждаше печелившо за всички: китайската компания CATL ще получи пари в брой и престиж; Ford ще се научи как да произвежда тези батерии; а Америка ще получи 2500 нови работни места в производството.

Очевидно това беше точно този вид ситуация, която законът за климата на Байдън трябваше да създаде", продължава Майер. Въпреки отпора на тази сделка от страна на сенатор Джо Манчин и сенатор Марко Рубио, в историята има многобройни примери за подобно сътрудничество в полза на САЩ, продължава той.

"Отхвърлянето на китайското ноу-хау по ирония на съдбата ще ни направи по-зависими от Китай при всеки бъдещ разрив, свързан със сигурността - защото просто ще трябва да внасяме от Китай това, което така и не сме се научили да правим сами", заключава Майер.

Междувременно във "Файненшъл таймс" европейският икономически коментатор Мартин Сандбу твърди, че ЕС трябва да се поучи от китайската инициатива "Пояс и път", която използва геополитиката и инфраструктурата, за да "промени търговските модели в своя полза".

Той пише: "За да бъдем честни, ЕС наваксва. Неговият фонд за възстановяване от пандемията, новата енергийна политика и стремежът му да насърчава технологичните и индустриалните инвестиции коригираха баланса, поради който някои държави членки изглеждаха по-благосклонни към Пекин, отколкото към своите съседи."

Но все още липсва "ангажирана стратегия за задълбочени отношения", продължава той и призовава ЕС да се стреми към "пояс и път с либерално-демократични характеристики".