17-11-2017 20-11-2018

Глобално затопляне: ще отглеждаме ли палми и маслини в България (галерия)

След като затопли летните месеци с по градус и половина-два за две десетилетия, глобалното затопляне се 'захвана" и със зимите у нас

Снимки: Иво, ДИР БГ

Глобално затопляне: ще отглеждаме ли палми и маслини в България (галерия)

17:58 | 27 декември 2020 | Редактор : Иво Некитов 54 13477 Снимки: Иво, ДИР БГ

За някои не е изненада, за други може би е, но маслини, някои видове палми и дори цитруси, се отглеждат у нас не само в момента, но и преди 50 години. При това става дума не за саксии, разбира се, а за отглеждане в земята.

Няколко вида палми: Трахикарпус, някои видове Сабал Минор и др. са достатъчно студоустойчиви, за да виреят без защита в топлите места на Южна България, а през последните няколко години дори и в Северна. Климатът у нас през 8 от последните 10 зими е значително променен. За да илюстрираме това, нека разкажем накратко за така наречените зони на студоустойчивост или hardiness zones на английски. Това понятие е въведено и дефинирано по температурни пояси от американската агенция USDA (еквивалентът на министерство на селското стопанство).

Който желае да се запознае подробно с дефинициите, може да го направи след справка в търсачките, ето най-накратко как се определят тези зони.

Ако средната стойност на най-ниската зимна температура в конкретен пункт за последните 20 години попада в определен интервал, тя постаявя съответното място в определена зона. В градуси по Целзий например ако тази средна абсолютна минимална стойност е между минус 12 и минус 18 (с разлики от няколко десети), тогава съответният пункт попада в седна хардинес зона. Тази зона определя в голяма степен какви растения биха могли да виреят без да измръзват или без някаква допълнителна защита през зимата.

>>>>>>>Виж галерията от снимки: по-голямата част от тях са направени в Северозападна България на 10 километра северно от Видин, а повечето от растенията, снимани в галерията не са защитавани през последните 3 зими - просто не е било необходимо.

Оказва се, че ако през средата на изминалия 20 век зоната на хълмистите места около Видин е шеста (с минимуми най-общо от минус 18 до минус 24), то за последните две десетилетия тя твърдо е вече седма - в интервала от минус 12 до минус 18. С една дума, ако зимните месеци средно са се затоплили с градус и половина, то най-ниските минимални температури са се повишили с няколко, поне 5-6 градуса.

Следва да се има предвид, че класацията на американския департамент по селско стопанство не е съвършена. Самият начин на изчисление на средните минимуми може да "лъже", т.е въпреки, че Видин средно е в долната част на седма зона, през зимата на 2012 имаше минимум от минус 29 (!) градуса, температура, която би 'занулила" не само всички видове палми, споменати в началото на статията, а тогава пострадаха сериозно дори някои орехи.

Въпреки това, дори в Северна България, с някои изключения за 2017 година, всички останали зими, последвали 2012 бяха или меки или много меки.

Накратко, отговорът на въпроса в началото на статията е твърдо "да" (вижте снимките в галерията), но ако не говорим за промишлени насаждения, а за любителски, които могат да виреят няколко зимни сезона без никаква защита, но с едно наум: макар и по-рядко, ниски температури, опасни за тези растения никога не са изключени напълно и собственикът на тези все още "екзотики" трябва да има готовност да ги защити по един или друг начин.

За това ще разкажем в следващата статия: активна и пасивна защита на екзотични растения у нас или как да си отгледаме собствени маслинови дръвчета в земята дори в Северна България..

ИЗБРАНО