17-11-2017 20-11-2018

Глобалното затопляне и Тръмп

Американският президент има особена визия за климатичните промени

Глобалното затопляне и Тръмп

Американският президент има особена визия за климатичните промени

09:20 | 20 април 2018 | Автор : Иво Некитов 1 509

Как "работи" глобалното затопляне и защо част от американския истеблишмънт, чийто представител е президентът Тръмп, отрича съществуването му.

Да изясним накратко основните механизми и действие на глобалното затопляне.

С цел краткост и яснота, някои от обясненията ще бъдат максимално опростени, на границата с научната коректност, без да я преминаваме.

Първо. Самото наличие на феномена.

Той е доказан, обоснован теоретично, измерен многократно и не подлежи на съмнение.

Ако отбор конспиративни юнаци, необременени със знания и обща култура, смятат, че то е измислица на капиталисти, евреи, анунаки и рептилоиди и го отричат, това няма никакво отношение към физиката и реалността. А тя е:

Температурите на планетата глобално се повишават.

Друга, важна част от опонентите, са представителите на петролния бизнес в САЩ, но не само. Такива многобройни заинтересовани "скептици" има и в Русия, по напълно понятни причини.

Да се върнем на глобалните температури. Те се повишават най-вече заради инжектирането в атмосферата на огромни количества въглероден двуокис, резултат от дейността на човека и в частност, изгарянето на фосилни (изкопаеми) горива.

Главните парникови агенти са въглеродният двуокис и метанът, но има и многобройни други замърсители, някои от които с обратен ефект, който обаче, не може да компенсира този на парниковите газове.

Към последните принадлежи и водната пара, която е още по-мощен агент, но количествата и са непостоянни и това няма да бъде предмет на този анализ.

Как действат парниковите газове

Благодарение на разположението на електроните в молекулата и големината и, както и тази на орбитите им, опростено казано, те резонират от определена дължина на вълната, която съответства точно по дължина на излъчваните от повърхността на планетата топлинна енергия в инфрачервения спектър.

Молекулите "хващат" тази енергия и после я излъчват, при което голяма част - обратно към земната повърхност или съседните части на атмосферата.

Основните съставки на земната атмосфера, азотът и кислородът, не резонират в тази част на спектъра и слава Богу, инак планетата ни би била нажежено парче скала с атмосфера от сярна киселина, подобно на Венера.

За разлика от тях, въглеродният двуокис и метанът са много силни парникови агенти и дори минимални части от тях са достатъчни да поддържат планетата ни годна за живот.

Да, няма грешка, ако го нямаше парниковият ефект, температурата на планетата би била с повече от 20 градуса по-ниска от сегашната и тя щеше да бъде прекалено студена за живот.

По въпроса за наличие и механизмът на глобалното затопляне, учените имат практически консенсус, т.е над 98 на сто от тях го споделят.

Да повторим: Конспираторите и автори на многобройни "скептични" сайтове имат право на своето мнение, както привържениците на теорията за Плоската Земя имат право да вярват в нея, но към реалността тяхната вяра няма отношение.

Като следствие изниква въпросът: Нима президентът на най-мощната и една от най-силните икономически държави няма в екипа си достатъчно учени и образовани съветници, които да го посъветват и да му обяснят кое е истина и кое - инсинуация, кое е обективно и кое - измислица?

Отговорът на този въпрос е: "едва ли".

Така че, вероятно причините за евентуалното решение за оттегляне от Парижкото споразумение, предвиждащо орязване на емисиите парникови газове, са политически и икономически, не емоционални или принципни.

Относно самия протокол, споразумение, тук също нещата са далеч от идеализъм.

Протоколът предвижда квоти по държави, но както показа печалният опит от Киотския протокол, ползата е минимална или съвсем никаква.

Държавите и компаниите, които са близо до запълване на квотите си, просто купуват такива от икономически неразвитите страни и общият резултат е нулев.

В крайна сметка този неработещ и, според някои, откровено лицемерен механизъм, не само не доведе до намаляване на емисиите, а през последните 2-3 години имаме рекорден ръст на парниковите газове, като преди 2 години говорехме за преминаване на границата от 400 части на милион въглероден двуокис в атмосферата, а сега този показател вече премина и 410. Справка - при 350, 360 преди 20-30 години и 280 в края на 19 век.

Изводът е, че в тази игра няма лоши и добри, а с голяма вероятност и оттенъците сиво са по-скоро близки до съждения нюанс, отколкото до белоснежния.

С или без Тръмп в играта на загриженост за световния климат, температурите се повишават, а емисиите растат.

ИЗБРАНО