Пороят в някои части на София вчера е причинен от конкретни причини: неустойчивост на атмосферата, наситен на влага въздух и благоприятни условия за конвективни (вертикални) движения на въздушните маси.

Такива явления са нормални за това време на годината, а в различни години са по-чести или по-редки, но почти винаги се наблюдават на едно или друго място.

Освен краткотрайният им характер, те са и по правило неравномерно разпределени по територия. Дори снощните явления бяха само на част от територията на столицата.

Може ли да се направи извод, че те са следствие на промяната на климата? 

Трябва да се прави разлика между метеорологично време (пороят вчера) и климат (многогодишният режим на съвкупността от метеорологичните елементи). Може да се направи груба аналогия, без да се изпада в буквалистко преписване на дефинициите, че ако времето в определен момент е буквата, времето през деня е думата, то климатът е един дълъг роман с много глави, сглобен от тези букви и думи.

Романът може да бъде от един или друг жанр. Глобалното затопляне сменя жанра  и  динамиката на романа, но буквите и думите са същите.

Само повторяемостта им намалява или се увеличава, а някои остаряват и почти или изобщо не се използват.

Затова и е много неправилно да се ехидничи по време на някой силен (но по правило кратък) период на ниски зимни температури: "-ъде го туй Глобално затопляне??", но и да се твърди за всяка лятна жега, че е резултат от ГЗ. Жеги  е имало и ще има, както и  зимен студ. Само че за многогодишен период честотата им ще се променя.

По същия начин, вчерашният порой в София не е резултат от промяната на климата. Порои е имало и  ще има. Резултата от въпросната промяна е нарастващата или намаляваща честота на подобни явления. В каква посока - всеки може да се убеди или да си направи изводите сам.

Всъщност, има и ясни и видими последствия от затоплянето на климата.

Само да маркираме някои от тях, тъй като те ще бъдат  обект на отделни анализи в бъдеще: Някому правят ли впечатление твърде топлите нощи, още от Гергьовдрен насам? Температурите нощем са по-високи от обичайните с няколко градуса  и  техен е основният принос за по-високите средни температури у нас тази година. Те по-скоро са резултат от ГЗ. Но не пряко от въглеродните емисии, а като тяхно следствие, по един от механизмите за обратна връзка, чрез водните пари, респ. облаците.

По-топла въздушна маса е равна на повече влага във въздуха, а влагата във въздуха е с 1-2 порадъка по-силен парников агент от въглеродния двуокис. Но защо тогава тя не се споменава като виновник? Заради нейната нетрайност в атмосферата.

За разлика от веднъж емитирания диоксид/двуокис, тя се елиминира чрез валеж и кондензация за дни и седмици, докато  въглеродният газ остава десетилетия и столетия, докато значително по-бавни химични и биологични процеси го намаляват. 

Но на конкретни места, както у нас в момента, нощните облаци намаляват силно топлинното излъчване на земната повърхност и в низините нощите са доста по-топли от обичайното.

Това за кратко ще се промени в събота, с проникване на по-хладен въздух, но тенденцията е видима.