Изчезването на вид морски облаци превръща Земята в мега-оранжерия

Става дума за намаляването на слоесто-купестите облаци над океаните

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Изчезването на вид морски облаци превръща Земята в мега-оранжерия

Става дума за намаляването на слоесто-купестите облаци над океаните

18:15 | 11 май 2019 | Автор : Иво Некитов 10 9591 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Ако човечеството запази сегашния си темп на емисии за следващите 100 години, полученото затопляне от 4 ° C (7 ° F) може да е достатъчно, за да предизвика разпадане на силно отразяващи се слоесто-купести облаци над субтропичните и тропическите океани, в резултат на което ще "инаксираме" допълнителни 8 ° C (14 ° F) затопляне.

Това твърди проучване, публикувано наскоро. Получената в резултат на това "Земя - гореща оранжерия" ще бъде с 12 ° C (22 ° F) по-топла от нивата от пред-индустриалния период. Това вече би било достатъчно, за да разтопи целия лед на планетата, да повиши морското равнище с над 60 метра за период от няколко века и да произведе топлина, която ще превърне в необитаеми територии, обитавани понастоящем от половината от населението на Земята.

Документът на екипа от учени от Калифорнийския технологичен институт, ръководен от Тапио Шнайдер, се нарича "Възможни климатични преходи от разпадането на купесто-слоестите облаци. В проучването е използван специализиран модел с ултра-висока резолюция (50-метрова решетка), който е достатъчно подробен, за да проследи отделни възобновяеми течения и низходящи потоци в стратокумулусните облаци (такова е латинското наименование на слоесто-купестите облаци)

Този тип облаци са ви добре познати визуално, разпространени са над по-голямата част от планетата и <<<<галерия от техни снимки можете да видите тук>>>.

Глобалните климатични модели, чиито размери на мрежата са десет километра, не могат да проследят такива мащабни процеси. Новият модел установява, че когато концентрациите на въглероден диоксид се увеличават от сегашните нива от около 410 ppm до 1200 ppm, този вид облаци над субтропичните и тропическите океани стават нестабилни и се разпадат в разпръснати купести облаци.

Теоретизираното разпадане на морските стратокумулуси се дължи на нарушен баланс между нагряването отгоре и охлаждането на върха на облака. Тъй като те са ярки и дебели, морските стратокумулуси са силно отразяващи облаци, които връщат много повече енергия в пространството, отколкото се излъчва от въглеродния диоксид, който стои над тях.

Тъй като CO2 се натрупва в атмосферата, той изпраща все повече и повече енергия към върха на морските стратокумулуси. В крайна сметка, това води до разрушаване на слоевете им отгоре и надолу, които поддържат платформата на облака. Налице е несигурност за това къде е този праг, тъй като това зависи от това колко низходящи движения (потъване) се предполага, че ще се случват в долната атмосфера в следствие глобалното затопляне.

Ако предполагаемото количество потъване за всеки 1 ° C нарастване на температурата на тропическата морска повърхност се понижи с 1% в модела, прагът за разбиване на стратокумулусния облак се появява при 1400 ppm CO2 вместо 1200 ppm.

Слоестокупестите облаци се намират на ниски височини под 2 км и са силно отразяващи. Те покриват около 20% от океаните с ниска ширина или 6,5% от земната повърхност. Ако всички тези слоестокупести облаци изчезнат, ще се получи достатъчно слънчева светлина, за да затопли планетата допълнителни 8 ° C (14 ° F).

Последният път, когато Земята е била толкова топла, е бил по време на най-горещата част от Еоцена епоха, преди 50 милиона години, когато тропическа растителност е имало в Аляска и Гренландия.

Тъй като реалната атмосфера е далеч по-сложна от идеализирания си модел, а моделирането не е извършено в глобален мащаб, техните резултати трябва да се разглеждат като експериментални, докато не се извършат повече изследвания с по-подробни модели.

Кога ще видим 1200 ppm въглероден диоксид?

Според проекцията RCP8.5, ако не се вземат никакви мерки и емисиите продължат със сегашния темп, въглероден диоксид ще достигне около 1100 ppm до 2100 година.

ИЗБРАНО