На български то е известно като "сибирските трапове", а на английски е малко по-описателно: large ignеous provinces, или съкратено LIP.

Магмените полета, ако ползваме този сходен по значение израз, не са просто вулканично изригване. Ако изригването на Тоба или Тамбора в Индонезия е причинило сериозни проблеми и глад или дори е поставило човечеството на прага на изчезването, представете си какво би могло да стори едно събитие, превъзхождащо десетки хиляди пъти изригването на  голям вулкан.

LIP събитията продължават десетки до хиляди и десетки хиляди години и отделят с 4-5 порядъка, 10 до 100 хиляди пъти повече въглероден, серен двуокис, лава, магма и пепел.

Животът в навечерието на Сибирските изригвания.

Палеозоят, епохата на стария живот, е към края си. Изминали са няколко десетки милиона години на взривен разцвет и експанзия на растителни и животински видове към сушата. Огромни гори в миналото са формирали гигантски залежи от въглеводороди: въглища, нефт, газ и метанхидрати.

При движението си, континенталните плочи образуват и  "слаби места", които в различни периоди от геоложката история са се проявявали на различни места - Декан в Индия, Сибирските магмени провинции, Североатлантическите LIP и т.н.
От тях безспорно най-големи по площ и количество отделени продукти, са Сибирските провинции. Големината на покритата след края на това събитие площ надвишава сегашната повърхност на Централна и Западна Европа, взети заедно.

Всичко започва в един хубав ден някъде на територията на днешен Западен или Северозападен Сибир.
Зеленият рай на огромни папрати и хвощове, заедно със скитащите в него странни зверове: космати гротескни подобия на някои днешни хищници, е пометен за миг. Да, тогавашните хищници не са били "динозаври", те са водели произхода си директно от еволюирали земноводни и са по-близки роднини на бозайниците, отколкото на динозаврите.
Последните получават своя шанс именно заради това вулканично мега-събитие, унищожило Стария живот.

Събитието започва с експлозивно гигантско изригване преди около 252.3 милиона години, което покрива регион с големината на Европа с вулканична пепел, като слоят достига на места дебелина около километър.
60 000 години по-късно течна лава покрива всичко наоколо с неколкокилометров слой.
Според преценката на учените, това е около две трети от лавата, като след известна пауза следва повторен излив на останалата част.
Както се изразява един учен, за да си добиете представа  как е изглеждал пейзажът, си представете Мордор (царството на Саурон от популярния филм) на стероиди, при това с големината на континент.

Отделени са невъобразимо количество въглероден двуокис, серен двуокис, пепел, прах. За десетки или стотици години фотосинтезата спира и настъпва радиационна зима - аерозолите и облаците блокират слънчевата светлина.
Над 90-95 на сто от всички видове на сушата, растения и животни, загиват.

Започват киселинни дъждове, серният двуокис и част от въглеродният се разтварят в океаните, предизвиквайки рязката им ацидификация (повишаване на киселинността), която пречи на огромен брой малки морски организми, явяващи се гръбнака на океанските екосистеми, да изграждат екзоскелетите, черупките си.

Следва колапс и на морското биоразнообразие, като, с известно закъснение спрямо тези на сушата, процентът на измрелите морски видове, също е над 90 на сто. Огромни и успешни дотогава семейства морски жители, с над 300 милиона години история, изчезват от книгата на земния живот в един миг....

Докато в историята след това има още няколко събития, сравними с това масово измиране, но на сушата, то за океанските видове събитието в такъв размер е уникално и без аналог с подобен размах.

Това продължава 300 хиляди години и размерът на изхвърлената магма е над 3 милиона кубически километра, които изграждат днес в Сибир щит от здрава вулканична скала с дебелина на места до 4 километра.

Мистерията

С помощта на метода на изотопното датиране, учените установяват, че за тези триста хиляди години, колкото е продължило изригването, е имало поне 3 пика на изхвърляне на въглероден двуокис, като най-същественото е било в края на изригванията.

Мнозинството предположения са свързани с това, че магмата е заляла и запалила, връщайки обратно в атмосферата огромни залежи на въглеводороди, натрупани през предишните благодатни за растенията епохи, най-вече по време на Карбона.

При това много голяма част от газовете са били под формата и на метан, а същият има почти 30 пъти по-силен парников ефект от "сатанизирания" въглероден двуокис.

След приключване на радиационната зима, което става сравнително бързо - серният диоксид се разтваря и свързва, прахта пада и се утаява, както и по-едрите аерозолни частици, следва мощен парников взрив, само с 1 или 2 аналога в по-новата история на планетата. Според някои преценки, температурата на повърхностните тропическо-екваториални води е възможно да е достигала до 60 градуса.

Животът на Земята, видно от "записите" в недрата й, успява да се възстанови едва след десетина милиона години. През този период няма никакви съществени въглищни отлагания, което означава, че на фотосинтезиращите ни зелени приятели са били нужни над десет милиона години, за да се окопитят и да възстановят някакво видово разнообразие.

За сравнение, при Креда-Терциер удара ("сбогом, динозаври!") или сравнимото донякъде събитие - Еоценовата гореща оранжерия, за които ще пишем в следващите материали от поредицата, нищо сравнимо по продължителност не се е случило.

Следващата статия ще бъде за Сияйната Аркадия на хълма на земния живот или най-благоприятното и продължително време с райски условия на планетата ни, епохата на Средния Живот, известна като Мезозой и защо динозаврите не успяха за близо 200 милиона години да развият разум и да изградят противометеоритна защита:)

Дир. бг ви желае успешен ден и горещо лято!