17-11-2017 20-11-2018

Метеоречник: Атмосфера

Атмосферата на Земята е единствената известна нам, способна да поддържа живота на повърхността и да го предпазва от вредни въздействия

Снимка: Shutterstock

Метеоречник: Атмосфера

12:15 | 17 юли 2018 | Автор : Иво Некитов 0 1811 Снимка: Shutterstock

Въздушната обвивка на Земята, участваща в ежедневната и ежегодната й ротация, е обект на метеорологията.

Aтмосферата (А.)е смес от няколко газове - въздух, в който са разпръснати колоидни примеси - прах, капчици, кристали и т.н.

Във височина до определено ниво съставът на атмосферния въздух се променя малко. От височина от около 100 km, заедно с молекулярния кислород се появяват и атомарен кислород и азот в резултат на молекулна дисоциация. Част от молекулите се разделят на единични атоми(йони) под въздействието на високоенергийните космически и слънчеви лъчи.

От това ниво започва гравитационно разделяне на газовете. Над 300 км в А. преобладава атомарният кислород, над 1000 км доминира хелий и след това атомарен водород. Налягането и плътността на А намаляват с височина: около половината от общата ѝ маса е концентрирна в най-долните 5 км, 9/10 - до 20 km и 99.5% - в долните 80 км.

На височина около 750 km плътността на въздуха намалява до 10 на минус десета степен(една десетмилиардна част от грама) на куб. метър (докато на повърхността е от порядъка на 103 грама / m3) и все пак, такава малка плътност е достатъчна за появата на северни сияния.

Атмосферата няма ясна горна граница. Плътността на съставните и газове постепенно се доближава до плътността на газовете в междупланетното пространство.

Във вертикална посока А е разделена на няколко основни слоя. Разпределението на температурата във височина обособява следните основни слоеве:

-тропосфера (до 9-17 км)

-стратосферата (до 50-55 км)

-мезосфера (80-85 км) и термосфера.

Според физико-химичните процеси се дефинират озоносфера (т. нар. "озонов слой") между 10 и 50 км, Нейтросфера (от земята до 70-80 км - в нея преобладават електрически неутралните атоми и молекули, оттам и името и), йоносферата (над 70-80 км) Хемосфера (от стратосферата до дъното на Термосферата).

Чрез кинетични процеси се обозначават следните слоеве Екзосфера (600-1000 км по-горе) и земна корона (над 2000 км); по състав - хомосферата (до 90-100 км) и хетеросферата (над 90-100 км).

Преходните слоеве или граници между основните атмосферни слоеве се наричат:

-между тропосферата и стратосферата - тропопауза

- между стратосферата и мезосферата - стратопауза

-между мезосферата и термосферата - мезопауза.

Слоят от повърхността до 500-1500 метра се нарича ниска тропосфера, планетарен граничен слой или слой от триене, тъй като свойствата на този турбулентен слой имат значителен ефект върху дневните вариации на вятъра и метеорологичните елементи.

Най-долните няколко десетки метра се наричат повърхностен въздух и той има специални свойства, дължащи се на непосредствената му близост до повърхността, наречена подложна повърхност.

Общото разпространение на А води до обмен на въздух между различните ширини и региони на Земята. Извършва се под формата на циклонална и антициклонална активност.

Освен участвайки в дишането и фотосинтезата и предпазвайки ни от вредни високоенергийни лъчи, атмосферата прави възможни самолетните полети, както и ни предпазва от безброй опасни малки и средноголеми метеорити, които изгарят вследствие триенето в плътните и слоеве.

ИЗБРАНО