Започна астрономическата зима, да живее лятото!

Зимата започна тази нощ в нула часа и 23 минути българско астрономическо време или в 22.23 по Гринуич снощи

Снимки: Wikimedia

Започна астрономическата зима, да живее лятото!

Зимата започна тази нощ в нула часа и 23 минути българско астрономическо време или в 22.23 по Гринуич снощи

09:01 | 22 декември 2018 | Автор : Иво Некитов 2 5400 Снимки: Wikimedia

Днес е най-късият ден в северното полукълбо.

Фактически най-къси са вчерашният и днешният ден, тъй като разликата е в рамките на секунди. От утре денят започва, макар отначало с малко, но да расте. На този ден в миналото са започвали отчитането на новия годишен цикъл, а с него - денят на Зимното слънцестоене, са свързани практически всички езически празници, от предхристиянската Коледа до Сатурналиите в Рим.

Но какво всъщност реално се случва

На този ден планетата ни се намира в такова положение, че в северното полукълбо наклонът на земната ос спрямо перпендикуляра (нормалата) към равнината на еклиптиката - равнината в която е земната орбита, е максимален. Ако предпочитате, можете да го дефинирате и като ъгъла между равнината на земния екватор и тази на еклиптиката.

В момента този ъгъл е 23.45 градуса, но в рамките на по-дълъг исторически период варира между 22.5 и 24.5 (виж галерията с илистрации и графики).

Този наклон е главната, фундаментална причина за наличието на сезони на планетата ни, но и за климата в умерените и полярни области.

Точката от орбитата на зимното слънцестоене е близка, но не съвпада с максимално приближената до Слънцето точка от орбитата, на която планетата ни се намира към 6 януари в настоящето. Следва да се има предвид, че поради тази причина, северното полукълбо лете получава по-малко слънчева енергия от южното по време на съответното лято и обратното: по време на южната зима те получават по-малко енергия от нас на север.

Тези три главни фактора: наклонът на оста, ексцентрицитетът на орбитата (който определя разликата в разстоянията на перихелия и ахелия, най-близката и най-далечната точка от планетата до Слънцето) плюс изместването на сезоните, имат главна роля в настъпването на ледниковите и междуледниковите периоди (виж в търсачките "цикъл на Миланкович")

Разликата е съществена, а учените дефинират количеството слънчева енергия, получавана на ширината на 60-я паралел в северното полукълбо, като основен фактор за започване и край на заледяванията и временните размразявания на северното полукълбо на планетата ни. В крайните комбинации от горните параметри, разликата между юнската енергия на тази ширина е близка до 100 вата инсолация, т,е огромна и достатъчна за натискане на ледниковия "спусък" (виж галерията).

В момента не сме съвсем в "златната среда", а по-скоро сме в близост до нея, но по-близки до минимума и според мнозина климатолози от втората половина на миналия век, настъпването на първите признаци на следващото заледяване би трябвало да станат забележими до 1-2 столетия или малко повече. При целия шум около Глобалното затопляне, в момента вече е сигурно, че следващият ледников период най-малко се отлага, засега с няколко хилядолетия, най-малко!

Но да се върнем към съвременното слънцестоене.

В момента точки от отсечката, приблизително Видин-Силистра, в северната част на страната ни, получават, в идеалния случай по-малко от 400 вата на квадратен метър инсолация по обед. Това - ако няма облаци, мъгли или запрашавания. В противен случай и тези мизерни стойности отлитат в по-голямата си част обратно в космоса, отразени от облаците или мъглите или снега, дори да достигнат повърхността, а тя е покрита със сняг.

Защо "мизерни"? Сравнете:

През март и септември стойностите са и до 800 вата на квадрат, а тогавашната динамика или по-чиста атмосфера правят възможно абсорбирането на голяма част от слънчевата енергия.

През лятото инсолацията е над 1000 вата на квадратен метър, а около лятното слънцестоене е кръгло 1100 за нашите географски ширини.

Това е и физическият, астрономически фундамент за наличието на сезоните, а типът циркулация само определя второстепенните партаметри: дали зимата ще бъде мразовита, мека или суха, а лятото - влажно или сухо.

В следващите няколко дни, отначало бавно, северната част на оста започва да се насочва към Слънцето. Първоначално почти невидимо, а към и малко след Нова година - вече с по минута на ден, започва и удължаването на деня.

Астрономическата зима започна днес, но в утробата си тя вече носи новото лято!

ИЗБРАНО