Още 8 любопитни факти за зимата

Зимата е периодът на годината, когато земната ос е максимално отклонена в обратна посока от Слънцето

11:24 | 6 януари 2020 | Автор : Иво Некитов 5 4311 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Някои харесват по една или друга причина зимния сезон, други - не. Но ето някои факти, които може би не всички знаете:

Още по темата

1. Зимата започва три пъти

Има различни дати, които могат да се считат за начало на зимата, в зависимост от това дали говорим за метеорологична, астрономическа или календарна зима. Зимата, определена от земната орбита около Слънцето, започва със зимното слънцестоене, което се пада на 21 или 22 декември. Настъпването на метеорологичната зима се определя от времето и може да варира в широки интервали, както и да е по различно време за различни места. Третият "вид" зима е на фиксирана дата - 1 декември и се използва за означаване на началото на календарната зима. Тя съвпада и с климатичната зима - независимо дали метеорологичната е започнала вече или закъснява (възможни са и двата варианта).

>>>>Виж зимни снимки>>>>

2. През зимата Земята е най-близо до Слънцето.

Може да се изненадате, когато научите, че Северното полукълбо е най-близо до Слънцето през зимата. Вчера, 5 януари, Земята достигна перихелия и се намира почти на 5 милиона километра по-близо до Слънцето, отколкото по време на ахелия - на 5 юли. Това е и един от трите главни параметъра от т нар. "цикли на Миланкович", които дават старт или слагат край на ледниковите периоди.

3. Най-ниската температура

Най-ниската температура на планетата е регистрирана в близост до изследователската станция "Купол на Фуджи" в Антарктида - минус 91,2 градуса по Целзий. Тези данни са получени чрез сателит.

4. Най-студената зима

Зимата на 1940 г. е най-студената в Европейска Русия през последния век. Малко преди Богоявление по стар стил, 17 януари, термометъра в Москва е паднал до минус 42,2 градуса. Това са стойности, нормални за Северен Сибир, но не и за Европейската част на Русия и оттогава в руската столица не са регистрирани чак такива ниски температури. В ерата на глобалното затопляне, дори температури под минус 20 вече не са толкова чести там. Освен силни студове, времето се е характеризирало и със силни ветрове и снеговалежи.

У нас, в България последната студена зима, макар само за 2-3 седмици, беше през 2012 година, когато имаше станции, отчели минимални стойности около минус 30 градуса около 9 февруари.

5. Етимологията на думата

Думата "зима" има индоевропейски корени, датиращи от същата основа като гръцката хейма - "зима, буря". Гръцкият cheo означава "изливам" и се отнася за дъжд. Вероятно "дъждовното време" е било първоначалното му значение.

Значението на "сняг" в гръцкия хион се развива по-късно, както и "зима" - "време на снеговалеж".

Английската дума winter идва от немската wintar, която от своя страна идва от корена wed, което означава "влага" или "вода" и по този начин също се връща към значението на "сезон на дъждовете".

6. Мокър и сух сняг

Замисляли ли сте се защо понякога снегът се слепва, а понякога е сипкав и ронлив? Причината за това се крие в пътуването на снежинките през атмосферата. Снежинките, които преминават през суха и студена атмосфера, са малки и ронливи и не се слепват. Наричаме ги сух сняг. Такъв сняг е идеален за каране на ски, но не и за правене на снежен човек. Снежинките, които образуват мокър сняг, летят при температура малко над нулата (понякога за кратко и в положителни слоеве). Когато паднат, те се топят леко по краищата и се слепват, образувайки големи, тежки снежни парцали. От тях лесно можете да направите снежен човек.

7. Тайната на елените

Някои елени, живеещи извън Арктическия кръг, прекарват няколко седмици в годината в пълен мрак. За да се адаптират към това, малка площ от тъканта зад ретината в очите им, наречена tapetum lucidum, променя цвета си: през лятото е златиста, а през зимата синя. Това позволява на елените да различават ултравиолетовата светлина и да виждат в тъмното.

8. Колко вода има в снега?

Точното количество вода, съдържащо се в снега, може да варира значително в зависимост от начина на формиране на снега, но средно 1 милиметър вода може да се получи от всеки 1-1,5 сантиметра сняг. Част от "кухия" сняг се изпарява - сублимира директно, без да се топи - това можеше да се види и след вчерашния съвсем слаб снеговалеж в София, оставил ефирна "паяжина" като покривка, която до сутринта изчезна в по-голямата си част, въпреки отрицателната температура.

ИЗБРАНО