Пластмасовите отпадъци усилват глобалното затопляне
Изследване изненадващо установи, че пластмасовите отпадъци в Тихия океан отделят метан и етилен
Сара-Жана Ройер и ръководеният от нея колектив учени от Хавайския университет в Маноа, при изследване на източниците на метан в района на островите изненадващо са открили, че източникът на преобладаващата част метанови отделяния в този регион на Тихия океан не е биологичен, а синтетичен.
>>>Виж снимки на замърсени води и плажове>>>>
Оказало се, че пластмасата е опасна не само за морския живот и състоянието на океана, но и за цялата планета. Когато взаимодейства със слънцето, тя отделя парникови газове като метан и други вредни газове като етилен.
Метанът има 25 пъти по-силен парников ефект от въглеродния диоксид при еднаква концентрация. Що се отнася до етилена, той се отделя по време на производството на изкопаеми горива и образува въглероден окис, който се доокислява до диоксид. Авторите на изследването отбелязват, че количеството метан, изпускан от пластмасата, вероятно е само част от общия обем, но други редки не-парникови газове, които отделя, могат да имат по-голямо въздействие върху живите екосистеми.
Практически е открит нов източник на парникови газове, който досега никой не е измервал. "Няма нито една научна работа за емисиите на парникови газове от пластмаса, въпреки че това би било логично да се очаква, тъй като пластмасата се синтезира от природни горива и изкопаеми горива", каза Ройър.
Екипът поставя пластмаси с различна плътност, размери и форми в контейнери, пълни с вода и въздух. Едната проба с пластмаса е поставена в морска вода от Тихия океан, а другата - в дестилирана вода. Пробите включвали поликарбонат, акрил, полипропилен, полистирен и полиетилен с висока плътност.
Пластмасата полиетилен с ниска плътност се използва най-често в бита и селското стопанство. След 212 дни под слънцето, пластмасата е отделила 176 пъти повече метан, отколкото в началото на експеримента в пречистена вода.
Учените също преместили някои проби от пластмаса на тъмно, след като са били изложени на слънчева светлина и установили, че процесът продължава и на тъмно. Пластмасата, която никога не е била на светло, отделяла много малко метан и етилен, а пластмасата, изложена на въздух и слънце, изхвърля два пъти повече метан и 76 пъти повече етилен, отколкото пластмасата във вода.
Според Ройър резултатите показват, че пластмасовите отпадъци и изменението на климата - двата най-големи проблема в света, са свързани по-силно, отколкото се предполагаше до сега.
Изследването е публикувано в PLoS ONE