Ледът в Арктика и Антарктика в момента - близък до рекордните си нива

Площта на морския лед в Антарктика е близка до рекордно ниските нива

06:25 | 8 февруари 2020 | Автор : Иво Некитов 7 8441 Снимки: Туитър, СМО, MOSAIC

През януари 2020 г. както Арктика, така и Антарктида имаха ледени площи под обичайното, в сравнение със средния за 1981-2010 г. В Арктика площта на морския лед е близо до средното за последните десет години, докато в Антарктика януари 2020 г. е четвъртият поред януари с много под средния обхват на морския лед - 13,5 милиона km2, което е 0,9 милиона km2 (или 6%) под средното за януари 1981-2010 г.

Още по темата

Въпреки това, в сравнение с януарските периоди на последното десетилетие, тя беше сравнително близка до средната. Картата на аномалиите на концентрацията на морски лед за Арктическия регион за януари 2020 г. показва (виж в галерията), че морският лед е бил много по-малко от средното в няколко сектора на Арктическия океан, по-специално в Лабрадорско море, по източното крайбрежие на Гренландия, в Бяло море, простиращо се към Нова Земля, както и в Берингово и северно Охотско море.

От друга страна, северно от Свалбард и в южното Охотско море границата на морския лед е близо до средното си положение, а концентрацията на морския лед е малко над средната

Размерът на антарктическия морски лед достига средно 4,6 милиона km2 през януари 2020 г., което е 0,9 милиона km2 (или около 17%) под средното за януари 1981-2010 г.

2020 г. е четвъртата поредна година със значително по-ниска от средната степен през януари.

Картата на аномалиите на концентрация на морски лед за района на Антарктида през януари 2020 г. показва няколко области над средното покритие в морския леден пакет, по-специално в западното море на Уедъл, много райони по крайбрежието на Източна Антарктида, западното море Рос и Белингсхаузенско море. Това контрастира с много по-ниска от средната ледена покривка в източното море на Рос (135 ° W-180 ° W) и източното море на Уедъл (45 ° W-0 ° W).

Променливостта и многодекадните тенденции - трендове, в зоните на ледовете на Арктика и Антарктика, са очевидни.

Основната характеристика на Арктика е тенденция към намаляване, която е най-забележима след 2000 г. Най-големите негативни тенденции се наблюдават през лятото и есента през последните години, но през последните няколко години също се наблюдава сравнително ниска морско-ледена зона в края на зимата, когато тя достига годишния си максимум.

За Антарктида преобладава променливостта, а не тенденцията.

Епизоди на значително над средното ниво на морския лед са настъпили през 2007-2009 и 2013-2015. Обратно, през последните четири години площта на морския лед на Антарктида е значително под средното ниво, въпреки че последните няколко месеца показват близки до средните стойности. Аномалиите през ноември и декември 2016 г. бяха по-големи, отколкото за всеки месец в периода от 1979 г

Алтернативен изглед се предоставя от графиките на минималната и максималната средна месечна площ на морския лед за всяка година (виж в галерията).

Намаляването на морския лед е очевидно за Арктика както в минимални, така и в максимални годишни стойности. Променливостта отново е преобладаваща за Антарктида, където се наблюдават рекордни или почти рекордни ниски и високи годишни минимуми и максимуми в рамките на няколко години една след друга.

Март обикновено е месецът, за който средният арктически морски лед е максимален, въпреки че в някои години февруари е месецът с най-голяма площ. Септември обикновено е месецът с най-ниска средна арктическа морско-ледена зона, но понякога е по-нисък през август.

Февруари неизменно е месецът с най-ниската средна площ на морския лед на Антарктида. Обикновено септември е месецът с най-голямата средна антарктическа морско-ледена зона в южното полукълбо. Максимумът обаче е настъпвал и през октомври и август на два пъти.

ИЗБРАНО