Миналата година горещите вълни са убили близо 50 000 души в Европа, съобщава Guardian на първата си страница, като се позовава на широко отразено ново проучване.

Вестникът пише: "Горещото време, разпалено от въглеродното замърсяване, е убило близо 50 000 души в Европа миналата година, като континентът се затопля много по-бързо от други части на света, установи изследване...

Лекарите наричат горещините "тих убиец", защото отнемат много повече животи, отколкото повечето хора осъзнават."

В доклада се казва, че смъртността от горещините през 2023 г., измерена в смъртни случаи на един милион души, е била най-висока в Гърция, следвана от Италия и Испания.

Ройтерс посочва, че в новия доклад на Барселонския институт за глобално здраве се констатира, че през миналата година в Европа са починали над 47 000 души поради горещините и че броят на смъртните случаи "би бил с 80 % по-висок без мерките, въведени през последните 20 години, за да се помогне на хората да се адаптират към повишаването на температурите, като например системите за ранно предупреждение и подобренията в здравеопазването".

Някои от тези мерки включват напредък в здравеопазването, по-широко разпространение на климатичните инсталации и подобрена обществена информация, благодарение на която хората остават на закрито и се хидратират в условията на екстремни температури.

Вестник "Индипендънт" отбелязва, че според проучването през 2023 г. от заболявания, свързани с горещините, ще умрат повече жени, отколкото мъже. EuroNews също отразява проучването. Междувременно Guardian съобщава, че това лято "броят на хората, които са получили достъп до спешна помощ за заболявания, свързани с горещините, рязко се е увеличил в някои от най-популярните туристически градове в Италия".

А в коментар колумнистът на Bloomberg Tyler Cowen пише, че "повече климатици ще направят Европа по-комфортна по време на летните горещини, но и по-малко интересна за посещение".

Коуен отбелязва както големия брой смъртни случаи, свързани с горещините в Европа, така и финансовите и енергийните разходи за климатизация. Той добавя: "От егоистични съображения аз самият не се боря за повече климатици в Европа.

Ако това беше така, повече европейци можеха да прекарват повече време в прохладата на домовете си и по-малко в жегата на открито. Това би понижило стойността на обществените разходки и площадите и би влошило моето европейско туристическо преживяване."