Според ново проучване, емисиите на парникови газове от минното дело и добива на ресурси в световен мащаб причиняват щети за 2,5 млрд. паунда (3 млрд. долара) всяка година, съобщава специализираният сайт Карбон брийф.

Добивната промишленост осигурява на света изкопаеми горива, метални руди и минерални ресурси, но новото изследване установява, че общите разходи за опазване на околната среда от нея възлизат на 4 трлн. паунда (5 трлн. долара) всяка година. Повечето от тях се дължат на парниковите газове, праховите частици и подкиселяването - особено в секторите на въглищата и стоманата.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш нарече минералните ресурси едно от "големите богатства на Земята", което играе "доминираща роля" в икономиките на десетки държави. Всъщност проучването показва, че за повечето страни минният сектор носи по-големи икономически ползи, отколкото загуби.

Въпреки това в него се стига до заключението, че за някои уязвими страни - като Габон, Мадагаскар и Афганистан - екологичните разходи могат да надхвърлят икономическите ползи. Това съвпада с това, което често се описва като "ресурсно проклятие", което се отнася до връзките между добива на полезни изкопаеми и негативните резултати, като неравенство и разрушаване на околната среда.

Тъй като добивът на изкопаеми горива представлява почти половината от екологичните разходи - без да се включва изгарянето на получените горива - авторите казват, че констатациите подчертават ползите от преминаването към по-чисти енергийни източници.

Изчисляване на разходите

Въпреки че природните ресурси могат да донесат богатство и работни места на държавите, добивът им може да причини и вреди на човешкото здраве, биоразнообразието и околната среда. Имайки предвид това, изследователският екип оценява съотношението между тези разходи и икономическите ползи, които тези индустрии носят.

За тази цел те анализират световното производство на 38 суровини - като въглища, желязо и природен газ - като използват бази данни от геоложките проучвания на САЩ и Великобритания.

Изследователите са извършили оценка на жизнения цикъл (ОЖЦ), като са използвали подхода "от люлката до вратата". По този начин се оценяват въздействията върху околната среда - включително емисиите на парникови газове, емисиите на прахови частици, подкиселяването, промените в земеползването, изчерпването на ресурсите и токсичността - свързани с всички етапи от живота на продукта, но без да се включва употребата му.

Поради това не се включва изгарянето на изкопаеми горива, което позволява "да се направи оценка на разходите и ползите от гледна точка на страните, които ги добиват", се казва в документа.

Проучването се фокусира върху въздействието на тези дейности върху здравето, като например респираторните заболявания и кожните заболявания, от които страдат миньорите, както и върху загубата на биоразнообразие поради загуба и деградация на местообитанията.

След това резултатите от LCA са "монетаризирани", за да се получат числа, които могат да бъдат сравнени с други икономически показатели. Това включва преобразуване на показатели като смъртност, щети за природата, загуба на видове в парични стойности.

За да подчертаят несигурността, свързана с монетаризацията, изследователите използват "висок" и "нисък" коефициент на монетаризация за всяка съответна крайна точка. Розали Валеска Арендт от Техническия университет в Берлин, която е ръководител на проучването, обяснява пред Carbon Brief:

"За високата оценка включихме бъдещите разходи за усилия. Това са разходи, които възникват поради това, че концентрацията на рудите и залежите на материали намалява, така че за извличането им трябва да се влагат повече енергия и труд. За ниската оценка тези разходи са изключени, тъй като разходите за добив исторически са намалели въпреки намаляващото съдържание на руда. Ако се включат бъдещите разходи за усилия, те доминират над всички останали разходи и влиянието на изкопаемите енергоносители става още по-ясно изразено."

Една от основните новости в изследването е, че изследователският екип сравнява изчислените екологични разходи на държавите с техния БВП и ниво на заетост. За повечето страни щетите надхвърлят 420 паунда (500 долара) на зает, с изключение на някои африкански страни, където разходите са по-ниски.

Учените са искали да покажат разликата между местните и глобалните разходи, свързани с минното дело. За тази цел те приемат, че "всички въздействия са локални, с изключение на глобалното затопляне", се казва в документа, което означава, че изследването не разглежда "трансграничните ефекти от замърсяването на въздуха, почвата и водата".

"Ресурсно проклятие"

Авторите стигат до заключението, че общите екологични разходи, генерирани от добивната промишленост в световен мащаб, възлизат на 0,3 трлн. лири стерлинги (0,4 трлн. долара) годишно по най-ниската оценка, което представлява 0,5 % от световния годишен БВП от 71 трлн. лири стерлинги (85 трлн. долара).

Като се вземат предвид бъдещите разходи за усилия, тази сума нараства до 4 трлн. паунда (5 трлн. долара) годишно, което представлява 6,4 % от световния БВП. В проучването се отбелязва, че 64 % от всички тези разходи са резултат от изменението на климата, което означава между 0,3 трлн. и 3 трлн. лири, причинени само от парникови газове, свързани с добива.

По отношение на изменението на климата, добивът на материали, "допринасящи най-много за екологичните щети, са желязото (23%), въглищата (18%), магнезият (13%), суровият петрол (10%), алуминият (8%) и манганът (7%)", се казва в документа.