Трифон Зарезан: Качеството и "душата" на виното се залагат днес

Резитбата на лозята е метафора за началото на новата година и предстоящата пролет и лято

Снимка: Shutterstock

Трифон Зарезан: Качеството и "душата" на виното се залагат днес

Резитбата на лозята е метафора за началото на новата година и предстоящата пролет и лято

07:55 | 14 февруари 2019 | Автор : Иво Некитов 0 911 Снимка: Shutterstock

Трифон Зарезан, известен и като Ден на лозаря, е български народен празник в чест на свети Трифон. Празнува се от лозарите на 14 февруари, а не когато Българската православна църква тържествено чества Трифоновден.

Резитбата на лозята, свързана с днешния празник, е не само обикновена агротехническа манипулация. Тя е и метафора за началото на новата година и предстоящата пролет и лято. В голяма степен тя е избор на лозаря и винаря и от преплитането на тази човешка дейност с независещите от човека природни фактори - стихии, време и климат от днес до гроздобера, зависи какво вино ще пием наесен.

Празникът на лозаря, известен у нас като св. Трифон или "Трифон Зарезан", подобно на повечето християнски празници, се корени дълбоко в езическото минало. В него са замесени и Дионис, и Бакхус (различни имена за един бог), и техни още по-стари вече забравени предшественици. Този празник съвпада приблизително с времето, когато започва масовата резитба на лозята.

През последните десетилетия, мнозина лозари, притиснати от липсата на работна ръка и сроковете, правят и есенна резитба. Тази практика не е неправилна, дори според някои учени-лозари есенно рязаните лозя започват малко по-рано развитието си. Но направена наесен, тя снижава устойчивостта на растенията на суровите зимни температури. Преди 100-200 и повече години, в условията на нашия климат се е практикувало само пролетна резитба, тъй като в някои особено люти зими, частично са измръзвали плодните очи, на които се разчита за бъдещата реколта. Затова и непосредствено преди напъпването, в ранна пролет, резитбата е била най-уместна: измръзналите очи (така се наричат сложните пъпки на лозата, от които се развиват бъдещите клонки, наречени леторасти) могат да бъдат частично компенсирани с по-дълги пръчки и повече оставени такива.

Самата резитба, в голяма степен е изкуство. Рязането на плодните пръчки с цел оптимизация на бъдещата реколта, не е просто "подстригване". Резачите трябва да "видят", буквално да си представят как ще изглежда през лятото разлистената и развита лоза и да хвърлят мост към следващата година и резитба.

Отгоре на всичко, различните сортове лози изискват съвсем различни резитби, при това съобразени с индивидуалната сила, мощност и развитие на всяко отделно растение, за да може сортът и растението да разкрият пълния си потенциал: гроздето да притежава оптимална захарност и органолептични показатели.

Ако Каберне Совиньон изисква, в зависимост от силата си, оставянето на дълги плодни звена, до 8-12 плодни очи и допълнителен "заместващ" чеп с 2 очи, от който ще се развие следващото плодно звено след една година, то един Памид или Гъмза, бидейки доста по-мощни растения, биха били фатално претоварени, ако им се оставят толкова много плодни очи и като следствие гроздето им ще бъде с понижена захарност и влошени технологични показатели. Затова тези сортове, както и други от Източносредиземноморската група сортове на Винодайната лоза, се режат на чепове с по две плодни очи.

Още по-сложно е и определянето на подходящата резитба при някои десертни сортове, които плододават лошо от първите си няколко плодни очи. Такъв е известният десертен сорт Болгар (Хафуз Али), на когото се оставят дълги плодни звена, до 16 очи и, задължително, заместващи чепове за следващата резитба. Още ли мислите, че резитбата на лозата е лесна работа?

С оглед на горното, може да се твърди, че ако не знаем какъв сорт режем, няма как и да направим подходящата резитба. Разбира се, Витис Винифера (Лоза Винодайна) е изключително витално, приспособимо и гъвкаво растение. Тя би оцеляла и при неподходяща резитба: по-добре с неподходяща, отколкото въобще без резитба. Бидейки лиана, лозата се е справяла чудесно и без нея, докато някой случаен събирач на плодове преди близо десетина хиляди години не е забелязал дребните, но сладки сочни плодчета на това странно увивно растение, катерещо се и закрепващо се с помощта на силни мустачета (ластари) по високите крайречни дървета. Но сега в промишлените лозя дървета няма.

Това е и един вид метафора: Действието е винаги по-добро от бездействието, поне на полето: недобре или не съвсем грамотно гледано лозе е винаги по-добър вариант от запустяло и изоставено, засята нива винаги ще даде повече от запустяла такава. Доколко тази очевидно вярна философия важи за други сфери от човешката дейност, всеки може да прецени сам за себе си.

Оставена дори една година без резитба, в домашните лозя или промишлени насаждения, лозата бързо деградира, "подивява" и е податлива на болести и неприятели, а за качество на гроздето и дума не може да става.

Силно се понижава и нейната студоустойчивост, а за нея в условията на нашия климат трябва да се държи сметка.

Когато става дума за този показател, хилядите години отбор и разпространение на границата на подходящия климат, а често и малко северно от нея, топлолюбивата поначало ВинодайнатЛоза е произвела, с помощта на човека, някои забележително устойчиви на студ сортове. Примери: споменатото вече Каберне Совиньон, Траминер, Пино Ноар и неговият клон Пино Гри, кавказкият позабравен герой Ркацители и много други. При добра агротехника и грижи, тези първенци издържат до около минус 20 (!) градуса в периода си на пълен покой зиме от декември до средата на февруари. Нашенските Гъмза и Памид и донякъде, Мавруд, се доближават до тези стойности, но са по-слаби по този показател, издържайки до около минус 18 градуса в най-добрия случай.

Голяма част от старите десертни сортове, водейки произхода си от субтропичния и тропичен пояс в Близкия Изток и Северна Африка, имат значително по-ниска студоустойчивост. Все пак, видимо през последните години, климатът се променя "в полза" на лозата, поне по този показател, а и са създадени хиляди нови сортове, подходящи за условията на по-хладен климат.

Толкова, съвсем накратко и съвсем обобщено, за резитбата като символ на старта на пролетта и като метафора. Ненапразно тя е неразривно свързана с една от най-важните стопански култури в историята на човечеството, неизменно придружаваща и явяваща се неделима част от най-старите и велики средиземноморски цивилизации, сътворени от вида Хомо Сапиенс, Човек Разумен.

Без преувеличение, може да се каже, че там, където има Лоза, има и цивилизация, а мнозина философи, къде на шега, къде не, твърдят, че цивилизация, която не познава или по-лошо, се отрича от лозата и виното, няма как да бъде пълноценна.

Наздраве!

ИЗБРАНО