Глен Петерс е виден климатолог, който не се страхува не само да задава, но и  да отговаря на нелицеприятни въпроси, свързани с изменението на климата.

Неговият отговор на въпроса в заглавието е: "Да, но само на теория. Вече сме отделили твърде много въглероден диоксид и най-осъществимите пътища повишението на глобалната температура да остане "доста под" два градуса изискват не само пълно прекратяване на емисиите (което е неправдоподобно в близко бъдеще), но и премахване на въглеродния диоксид от атмосферата, при това с безпрецедентен мащаб.

Климатологът споделя въпроса, който много често му задават: Възможна ли е целта за задържане на температурата"много под 1.5 или 2 градуса", заложена в Парижкото климатично споразумение?

Скорошнопроучване, публикувано в Nature Geoscience, предполага, че това наистина все още би било възможно.

Отговорът на Петерс е: "да, мисля, че е така. Но само в теоретичен смисъл, по модел. Не и  на практика.

Ето защо.

Първо трябва да дефинираме "достатъчно под два градуса".

Амбицията на Парижкото споразумение е вече добре известна:

"Задържане на нарастването на средната глобална температура до доста под 2 ° C над прединдустриалните нива и да се положат усилия за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 ° C над прединдустриалните нива, като се признава, че това значително ще намали рисковете и въздействието на изменението на климата."

Но текстът е доста двусмислен, така че са възможни много различни интерпретации. По-скоро удобно за създателите на политики, които се нуждаят от пространство за маневриране, ако не изпълнят своите обещания.

Ако искаме да отговорим на амбициите на Парижкото споразумение, първо трябва да определим какво точно означава "много под" два градуса по Целзий.

В момента климатът вече се е затоплил с кръгло един градус над доиндустриалните нива. Дори, ако  си представим, че в този миг с магическа пръчка спрем да емитираме въглероден двуокис, затоплянето ще продължи със сигурност в следващите 10-15 години, тъй като климатът е доста инерциална система и все още не е "отразил" напълно допълнителните количества парникови газове. А ако  се върнем към реалността, магическа пръчка няма, нито икономиките са способни моментално, дори нито достатъчно бързо, да намалят рязко емисиите си.

Според учения, 1.5 градуса вече категорично са загубена кауза, но това не означава, че трябва да се отказваме от политиките на ограничаване на парниковите газове.

Нещо повече, според него и  2 градуса са трудно постижима цел, но повечето учени просто избягват да отговарят публично на този въпрос.

 

Някои от тях са загрижени, че грешният отговор може да забави текущите усилия за намаляване на емисиите. Други твърдят, че не е работа на учените да разсъждават какво е възможно. Други твърдят, че осъществимостта се променя с времето.

"Виждам ролята си на учен в посочване на препятствията препятствията и предизвикателствата, а не само да разказвам положителни новини, за да могат другите да спят добре през нощта" - споделя откровено климатологът. "-Разбирането на осъществимостта е важно, за да се планират адекватно съответните политики и да се гарантира, че действията за намаляване на емисиите са правилни. Да, мисля, че "доста под" два градуса е възможно в моделите, в теоретичен смисъл. Но не на практика. Защо не?

Първо, политиката ще се движи по-бавно от очакваното, защото политиците трябва да балансират конкуриращи се цели и е трудно да се види, че климатът ще бъде областта на политиката, която е в основата на всички останали.

Второ, уверен съм, че ще постигнем технологичен напредък в ключови области с помощта на правителството и бизнеса, но съм по-малко уверен, че можем да "пенсионираме" съществуващата инфраструктура за изкопаеми горива на достатъчно ниска цена.

Трето, технологиите за отстраняване на въглероден диоксид са технически осъществими, но аз съм скептичен, че можем да достигнем необходимия мащаб за отстраняване на въглероден диоксид - те просто в момента са безумно скъпи.

И накрая, най-големите трудности ще бъдат в страните, които най-отчаяно се нуждаят от икономически растеж.

Моят песимизъм не означава, че не трябва да опитваме. Важно е да се прави разлика между амбиция и осъществимост и непредотвратими технологични, политически или социални проблеми.

Единствената надежда е да се надявам, че греша.", завършва ученият.