Венера е била годна за живот "доскоро", заплашена ли е Земята от огнената и участ

Температурите на планетата са били между 20 и 50 градуса, преди мощният парников ефект да я направи сегашния огнен ад

12:12 | 24 септември 2019 | Автор : Иво Некитов 28 8278 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Планетата Венера може да е била обитаема в продължение на милиарди години, изчислиха учените от НАСА. В настоящия огнен котел, немислим за какъвто и да е живот, я е превърнал същият газ, който прави възможно топлото време на Земята - въглеродният двуокис.

Нови компютърни модели от историята на климата на втората планета от Слънцето показват, че до преди 700 милиона години температурите са варирали от 68F (20C) до 122F (50C), достатъчно ниски, за да съществува течна вода.

>>>Вижте снимки и илюстрации>>>>

Виж още Зоната на Златокоска: климатичният късмет на планетата ни

През 80-те години на миналия век мисията на НАСА на втората планета, откри данни, че някога планетата е имала плитък океан, но тъй като получава много повече слънчева енергия от Земята, учените смятат, че тя се е изпарила, преди животът да може да се установи там.

Първоначалният тласък за "венеризацията" на климата и е даден от въглеродния двуокис, който е създал парников ефект, който е направил планетата напълно немислима за какъвто и да е живот, основан на същата биохимия като този на Земята.

Повечето климатолози приемат, че дори да не беше този парников ад, Венера е твърде близо до Слънцето, за да даде достатъчно стабилни за дълъг период от време подходящи условия за възникване и развитие на живот: освен Земята, дори Марс е близо до външната граница на така наречената "Зона на Златокоска", но теоретично - вътре в нея. Ако Човечеството имаше технологиите да "прехвърли" само малка част от венерианския въглероден двуокис на Марс, то там температурите и налягането биха могли да влязат в рамките на допустимото, за да може човек да пребивава на открито, без скафандър, само с кислороден апарат.

Венера има атмосфера, която съдържа главно въглероден диоксид и малко количество азот. Налягането на повърхността на планетата е огромно — 90 пъти по-високо от това на земното морско равнище или еквивалентно на налягането в земните океани на около 1 km дълбочина. Атмосферата, богата на CO₂, поражда силен парников ефект и повишава температурата на повърхността с повече от 460 °C над стойността, която тя би имала, ако Венера нямаше атмосфера.

В ниските екваториални райони температурата на повърхността достига до 500 °C. Поради този факт повърхността на Венера, взета като цяло, е по-гореща от тази на Меркурий, независимо от факта, че Венера е почти два пъти по-далече от Слънцето и съответно получава само 25% от слънчевата енергия, която получава Меркурий (2613,9 W/m² в горните части на атмосферата и само 1071,1 W/m² на повърхността). За сравнение, квадратен метър от земната повърхност на ширината на България около лятното слънцестоене получава сравнимо с това количество инсолация - между 1050 и 110 вата.

Мнозина считат, че Венера е това реално адско горещо място, заради плътната атмосфера, но всъщност, единственият виновник е именно въглеродният двуокис, от който е съставена почти изцяло венерианската атмосфера.

Поради конвекцията и топлинната инертност на нейната гъста атмосфера, на Венера температурата не се изменя значително между дневната и нощната страна, въпреки изключително бавното въртене на планетата (по-малко от един оборот за една венерина година; на екватора скоростта на въртене е едва 6,5 km/h).

Ветровете в горните слоеве на атмосферата обикалят планетата само за 4 дни, като подпомагат разпределението на слънчевата топлина.

Заплашена ли е Земята от нелеката Венерина участ?

По-скоро - не. Въпреки, че най-ярките адепти на мнението, че благодарение на парниковия ефект, Земята ще се превърне във втора Венера споделят подобни опасения, два са факторите, които едва ли ще позволят това. Дори да изгорим всички налични фосилни въглеродни ресурси, едва ли в обозримо бъдеще бихме постигнали повторно удвояване на количествата въглероден двуокис в атмосферата от сегашните. Разбира се, би могло да съществува някаква положителна обратна връзка, която би повишила средните температури над очакваните 3 градуса за всяко удвояване на количествата парникови газове, но поглеждайки назад в климатичната история на планетата ни, ще видим, че при порадък и повече по-високи концентрации - да, тя е била доста по-топла, понякога и неприятно топла, но никога не е била на път да стане Втора Венера.

ИЗБРАНО