В основата си, отказът от приемане на реалността на изменението на климата е конфликт между факти и ценности. Хората отричат климатичната криза, защото за тях тя би била нещо нередно и ги кара да се чувстват дискомфортно, пише сайтът theconversation.com.
Признаването на реалността на изменението на климата включва приемането на определени факти. Но да се притесняваме от изменението на климата, това свързва тези факти с ценностите ни. За да се случи приемането, е необходимо изграждането на мостове между науката за изменението на климата и различните лични ангажименти и убеждения на хората.
Отричането се случва и когато науката за климата ни бъде поднасяна по грешен начин. Вместо да ни кара да искаме да спрем климатичната криза, това ни кара да се съпротивляваме на самата мисъл за това, защото фактите за антропогенното глобално отопление се сблъскват с нашите лични проекти.
Възможно е идеята за изменението на климата да представлява заплаха за нашето светоусещане или може би се страхуваме от реакцията на обществото към изменението на климата, смущения, породени от прехода към икономика с ниски емисии. Така или иначе, изменението на климата се превръща в такава "неудобна истина", че вместо да живеем и да действаме с тези притеснения, потискаме истината.
Отхвърляне на реалността
Зигмунд Фройд и дъщеря му Анна навремето са описали добре процеса на отричане. Фройд описва това отрицание на реалността като активен умствен процес, като "начин за осъзнаване на онова, което е потиснато". Това мимолетно разбиране е това, което отличава отричането от невежеството, неразбирането или чистото неверие. Отричането на изменението на климата включва осъзнаване на ужасната реалност, но и изграждане на защита между нея и самите нас.
Съвременните социални психолози са склонни да говорят за този феномен като за "мотивирани разсъждения". Тъй като фактите на климатичната наука са в противоречие със съществуващите вярвания и ценности на хората, те отхвърлят фактите.
Когато това се случи, според сполучливата аналогия на социалния психолог Джонатан Хаид, те не разсъждават като съдия, който безпристрастно претегля всички доказателства. Вместо това те разсъждават по начин на адвокат по защитата, за да защити обвиняемия. Ето защо и евентуални опити за посочване на липса на логика в отрицанията на реалната промяна, с помощта на още научни аргументи е малко вероятно да успее: техният разум (на т. нар. "скептици") е мотивиран да се защити от преразглеждане на своите убеждения.
Но най-силните предпоставки са и политическите предубеждения.
Синтез на съществуващи международни проучвания установи, че ценностите, идеологиите и политическите пристрастия засенчват другите фактори. В западните общества политическата принадлежност е основният фактор, като консервативните избиратели са по-склонни да неглижират и отричат климатичните промени.
Това хвърля светлина от друга страна на историята. Психологията може да допринесе за обясняване на политиката на човек, но политиката не може да бъде обяснена изцяло от психологията. Това е твърде субективно.
Политиката на отричане
Както социологът Стенли Коен отбеляза в класическото си изследване за отричане, има важно разграничение между отричането, което е лично и психологическо и отричането, което е институционално и организирано. Първият включва хора, които отричат фактите на себе си, но вторите включват отричането на фактите на другите, дори когато тези "търговци на съмнение" знаят истината много добре.
Добре е установено, че компаниите за изкопаеми горива отдавна знаят за изменението на климата, но все пак се стремят да осуетят по-широкото разбиране от страна на на обществеността. Изчерпателен анализ на документацията от ExxonMobil установява, че от 1977 г. насам компанията признава вътрешно климатичните промени чрез публикации на своите учени, дори докато публично насърчава съмненията чрез платени рекламни материали. Индустрията за изкопаеми горива също инвестира много в консервативни фондации и мозъчни тръстове, които насърчават "скептично" настроените учени, но и откровени шарлатани и манипулатори.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}