Климатичните промени вече засягат сериозно зимния сезон на Балканите

Ще кажем ли "сбогом" на истинските зими в България?

08:21 | 1 март 2020 | Автор : Иво Некитов 2 6352 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Спомените за това, дали определен ден, седмица, месец или сезон, период, са твърде субективни и несигурни. Затова съществуват архивите. Те ни позволяват да погледнем назад обективно и да видим какви реално са били съответните периоди.

>>>>Зимни снимки>>>>

В предишния материал припомнихме какви бяха зимите на първото десетилетие на века. Сега ще разгледаме последните 10, включително и тази, която приключи вчера, на 29 февруари. Ще напомним, че климатолозите слагат границите на сезона от 1 декември до последния ден на февруари. Към 21 март приключва астрономическата зима, със слънце, издигащо се на същата височина, както на 21 септември - 3 седмици, след като вече отчитаме началото на календарната или климатична пролет.

Виж още Ще остане ли само спомен истинската зима в България?

Започваме със зимата на 2010/2011. Както в предишния материал, за краткост ще бележим само годината, включваща януари и февруари. Първата зима на това десетилетие беше доста "кротка" и нормална средно за страната. Отбележете си този факт. Той е важен, защото тази зима беше последната нормална зима на това десетилетие! Всички зими след 2011 бяха или топли, или студени! Преди да продължим със следващите, ето и аномалиите, съответно за декември 2010 и януари и февруари 2011: минус 0.2/0.7/минус 0.1. Нормална зима.

2011/2012 Тази зима беше уникална. Уникалността и се състои в това, че макар за период от 3-4 седмици от края на януари до третата декада на февруари, тя представляваше последния мохикан, представител на"класическите" студени зими, останали в миналото. Ето какви аномалии наблюдавахме: +1.1/минус 0.6/минус 4.7. Много студена.

2013:минус 1.5/+1.5/2.2 Мека/топла.

2014: минус 0.6/+3.1/+3.3 - доста топла зима

2015: 1.3/2.2/1 - топла.

2016: 2.1/минус 0.1/+6.1 (най-топлият февруари за този век). С тази зима приключва поредицата от 4 топли/меки зими. Обърнете внимание: такова нещо никога не е наблюдавано през последните 100-120 години. Да, меки зими е имало, дори и твърде меки зими, но никога в последователност от 4 една след друга! Всъщност дори 2 са относителна рядкост.

2017. Студена. Това е и последната засега, студена зима средно за страната. Аномалиите и: минус 1.7/МИНУС 3.6/ плюс 1.6. Тази зима не може да се мери с 2011/2012, но все пак, студеният и снежен в много райони януари определи физиономията и като доста студена зима, въпреки относително мекият завършек през февруари.

2018: +2.3/+2.6/1.1 - доста мека/топла зима.

Предпоследната 2019: минус 0.6/+1/+2.6 - топла.

Накрая, приключилата климатично току-що зима на 2019/2020: 2.4/2.4/3.7

С тези аномалии тазгодишната зима се приближава плътно, но без да изпревари, 2006/2007. която споменахме в предишната статия. След окончателното уточняване на данните, за нея ще направим отделна равносметка по месеци, райони и температури. Сега да обобщим колко и какви зими имахме през последното десетилетие, второто на настоящия, 21 век:

-Една нормална

-Две студени и

- 7 (седем) меки зими - при това, в последователност веднъж от 4 и веднъж - последните 3 зими към момента, от 3 меки зими.

Да сравним с показателите от предходното, първо десетилетие, когато (заедно с последната зима на 20 век, 1999/2000) имахме 6 нормални зими, 2 студени зими и 3 топли зими.

Изводът се натрапва сам. Не, това не е задължително начало на тенденция, но подобно твърдение изглежда доста вероятно.

Както многократно напомняме, спрямо класическата норма от последните десетилетия на миналия век (която, напомняме, така или иначе остава единствено мерило за тенденциите в климата) летата у нас, следствие на глобалното затопляне са без някаква дилема, неизменно горещи/наднормени - въпросът е само с колко и как (по месеци), както и дали ще са по-сухи или по-влажни. Казано метафорично, промяната на климата вече е модифицирала по свой вкус летата у нас, още преди 20-ина години 9друг е въпросът още колко и по какъв начин ще продължи този видим процес).

При зимите промяна също има, но тя е:1. Не толкова ясна и неоспорима, поне на пръв поглед и 2. Засилва се видимо едва през последното десетилетие. Все пак имаме по 2-3, после - 1 нормален зимен сезон на десетилетие. Но в последните години тенденцията вече "бие на очи" - на 3 не-наднормени зими се пада 7 (седем) наднормени. Подобно съотношение е ново явление, ненаблюдавано никога преди, поне не и през последните стотина години.

Какво би могло да очакваме в бъдеще? Това, което виждате в момента. Главната тенденция: зимите у нас ще остават меки, вероятно рекордно меките, подобни на тази, донякъде още 2 или 3 през последното десетилетие и 2007, ще стават все по-чести и на по-големи "кластъри" - въпросния, несъществувал преди феномен от 3-4 (вероятно и повече в бъдеще) меки или много меки зими една след друга.

От друга страна, със сигурност ще наблюдаваме и по-близки до норма и дори поднормени зими, като изглежда, че парадоксално, студените зими е вероятно да са повече от нормалните такива. Но това е парадокс само на пръв поглед. Климатът се променя, а драматично затоплящата се Арктика изпробва най-различни нови модели на циркулация, при което в определени периоди (януари-февруари 2012, януари 2017) много мощни и достатъчно студени въздушни маси стигат далеч на юг. Въпреки, че за разлика от класическите зими през миналия век, когато подобни неща са се случвали често и много често, сега подобни циркулационни модели ще са по-редки (и в случая с по-слаби проявления практически няма да достигат достатъчно "силни" и студени Балканите), нямаме основания да разчитаме, че студени зими, макар с няколко неколкодневни или 2-3 седмични "включвания" са напълно изключени.

Въпреки това, обаче, генералната тенденция е видна и няма как да бъде пренебрегната: След като "подобри" без никакви съмнения летата у нас, глобалното затопляне сериозно и упорито се е заело и със зимния сезон.

ИЗБРАНО