Сайтът  carbonbrief.org публикува анализ, според който, едно изригване на вулкана Агунг, който в последните дни бълва облаци пепел и газове, може да повлияе на климата на Земята за няколко години.

Учените посочват, че докато човешката дейност е причина за дълготрайния тренд на повишение на средните температури на планетата ни от около 200 години насам, през последните столетия естествените фактори, сред които се открояват  вулканичните изригвания, са водели до краткотрайни флуктуации в този дълготраен тренд.

Основните агенти, влияещи на топлинния и радиационен баланс, които добавя в атмосферата едно такова вулканично изригване, са серният двуокис и праховите частици (вулканична пепел).

Те действат в посока, противоположна на тази на основния парников агент, а именно - въглеродният двуокис (диоксид).
Попадайки в стратосферата, те имат подчертан охлаждащ ефект, като отразяват обратно в Космоса част от слънчевата радиация, пречейки й да стигне до земната повърхност и да я нагрява.

За да може да има такъв ефект, изригването трябва да бъде достатъчно мощно, за да успеят облаците газ  и  пепел да достигнат стратосферата, която в екваториалните области е с долна граница около 18 000 метра (18 километра).

По-слабите изригвания, при които продуктите на вулкана остават в тропосферата, почти не влияят на глобалните температури, защото серните окиси и праховите частици бързо падат на повърхността.

Сред стотиците слаби изригвания всяка година, такива, достатъчно мощни, за да предизвикат охлаждащ ефект, са доста редки, но все пак съществуват.

В недалечното минало, след 1960 година, вулканите, които са повлияли доказано на глобалните температури, са три:
Същият този Агунг през 1963, понижил за 2-3 години глобалната температура с две десети, после Ел Чичон през 1982 и последният засега, Маунт Пинатубо, изригнал през 1991 година.

Няма да споменаваме по-големите вулканични изригвания, като това на Тамбора през 1815, довела до по-сериозни последствия, сред които и небезизвестната "година без лято" през 1815 г.

Трябва да се има предвид, че вулканичните "паузи" в неумолимия тренд на глобално затопляне са кратки - от 1 до 2-3 години, след което затоплянето неминуемо продължава.
 
Дори при такова изригване на Агунг, със сила, както в средата на миналия век, евентуална сярна "инжекция" в стратосферата би понижила температурите до нивата на тези от 2014 година, т.е. преди трите поредни рекордно горещи години в историята на измерванията. Важно значение има и фазата на осцилацията Ел Ниньо - дали изригването ще се случи по  време на топла фаза  или студена такава (Ниня). В първия случай последиците биха били незначителни, а във втория - по-забележими. В момента тихоокеанският феномен се намира в слаба отрицателна фаза.

Понастоящем Агунг показва недвусмислени признаци за предстоящо голямо изригване, но  не е факт, че то е неизбежно. Остава да почакаме и наблюдаваме дали ще има такова и  с каква сила би било то.