Източниците на прах и вредни газове са най-разнообразни и тежестта им в замърсяването се дискутира.

Все пак, веднъж образувал се, смогът може да бъде изчистен от ниските части на равнините и затворените котловини, каквото е и Софийското поле, само по два начина: С появата на вятър или с достатъчно силно и продължително слънчево греене.

Заради късия ден и ниското, съответно слабо, декемврийско-януарско слънце, вторият вариант се реализира трудно, а ако  се случи, това става с помощта на...първия: вятърът.
От април до септември, достатъчно голямата лъчиста енергия на слънчевите лъчи също нагряват земната повърхност, а тя, от своя страна - приземния слой и се образува конвекция, която изпраща нагоре приземните въздушни маси и ги размесва с по-чистите и незамърсени съседни слоеве.
Но от ноември до януари слънчевата енергия често е съвсем недостатъчна за този процес. Помяга само вятърът.

Това е и причината приземните замърсявания с газови и прахови частици да се случват основно в есенно-зимния период.
Заради слабото и кратко слънчево греене, при липса на вятър, земята охлажда приземния въздушен слой и той, бивайки по-тежък и студен, се размесва съвсем слабо с по-чистите горни слоеве атмосферен въздух.

Ако липсва достатъчно силен градиент (разлика в наляганията), вятър няма и отделените от битовото отопление, индустрията и автомобилите замърсители просто остават в сравнително тънък приземен слой и си стоят там, натрупвайки се от ден на ден.
До вчера имахме няколко дни почти без вятър и излизащите или завръщащите се към Софийското поле можеха ясно да видят приземната мътилка с мръсносив цвят, очертаваща инверсионния замърсен слой в града.

Най-голямо беше замърсяването вчера, преди появата на "спасителния" източен вятър, който изчисти в голяма степен натрупаните през последните дни замърсители.

Източният вятър ще донесе сравнително студен въздух, но в някои от следващите дни отново ще помага, макар частично, за ненатрупване на прекомерни количества замърсители във въздуха на столицата.