Искате да запазите природата - не използвайте "екопродукти"

Не карайте електрически коли и не употребявайте хартиени торби за пазаруване

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Искате да запазите природата - не използвайте "екопродукти"

Не карайте електрически коли и не употребявайте хартиени торби за пазаруване

16:54 | 9 ноември 2019 | Автор : Иво Некитов 50 9453 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

"Екоповедението" се превърна в печеливша маркетингова стратегия, но продуктите, продавани като екологични, твърде често не са такива. От слънчевите панели до хартиените сламки, много от нашите предполагаеми екологични решения само влошават проблема, твърди в свой материал авторитетното интернет издание zerohedge.

Още по темата

Десетте най-вредни за екологията градове

Борбата срещу изменението на климата направи много хора много, много богати.

Очаква се светът да инвестира около 90 трилиона долара в нова инфраструктура, за да предотврати промяната на климата през следващите десет до 15 години, според доклад на Глобалната комисия по икономика и климат. Според Unilever една трета от потребителите купуват въз основа на въздействието на околната среда на марката, като една пета ит тях изрично предпочита "зелените" такива.

Не всички продукти, които се продават като устойчиви обаче, са реално такива. Всъщност някои са по-лоши за околната среда от продуктите, които са подменили. Но има нежелание да се откъснеш от топлото чувство, което идва с това (уж) да правиш добро за планетата, дори когато добродетелта е напълно въображаема.

Да убиеш пчелите или да убиеш дърветата?

Биологичното земеделие - отглеждането на храна без използването на химически пестициди и торове - не е ли спасител на планетата? Не съвсем, според проучване, публикувано миналия месец в Nature Communications. Органичното отглеждане на определени култури, включително боб, картофи и овес, създава повече емисии през целия цикъл на фермата до трапезата, отколкото да ги отглеждате конвенционално, установили са изследователи от университета в Кранфийлд. Опитът да накараме цяла Великобритания да се храни с органични храни би създал екологична катастрофа, смятат те.

Тъй като биологичното земеделие дава по-малка реколта на декар от конвенционалното земеделие, то изисква повече земя, за да се събере същото количество реколта. Докладът разкрива, че ако само Англия и Уелс преминат към 100-процентово биологично земеделие, почти пет пъти повече земя ще трябва да бъде изчистена за селско стопанство в чужбина (на Британските острови просто няма достатъчно подходящи места за отглеждане), като превозът им и отделените при това емисии ще покрие с излишък спестените въглеродни отпечатъци от уж-екологичните култури.

Авторите не отричат, че ще има някои ползи - здравето на почвата и водата би се подобрило драстично без химическите "вливания" на конвенционалното земеделие, но намаляването на емисиите би било невъзможно без голяма промяна в диетата.

Това поставя фермерите в неудобно положение да избират между опазването на биологичното разнообразие - популярните неоникотиноидни пестициди са замесени в масовата смърт на пчелите, които са от решаващо значение за поддържането на адекватно снабдяване с храна чрез опрашване и намаляването на емисиите. Подходът с един аршин за всички е малко вероятно да работи. Докато биологичното земеделие представлява едва 1,4 процента от общата земеделска земя в света, през последното десетилетие индустрията се е развила като гъба след дъжд, достигайки стойност 97 милиарда долара годишно към 2017 г

Тъмната страна на слънчевите и други електрически басни

така наречената биологична храна не е единственият "зелен" продукт, по-малко екологичен, отколкото предлага маркетинговото му представяне. Възобновяемата енергия, приветствана като решение на световната нефтохимическа зависимост, не е лечението. Соларната енергия, например, не създава въглеродни емисии, след като слънчевите панели стартират и работят, но производството им е токсична каша.

Произведени с канцерогенния, мутагенен кадмий и изискващи милиарди литри вода за производството и охлаждане при производствения си процес, слънчевите клетки рядко се подлагат на съмнение като едва ли не панацея в дискусиите за предстоящото преминаване към възобновяема енергия.

Електрическите автомобили са се превърнали в символ на екологичния прогрес, като компаниите, които ги произвеждат, получават държавни субсидии в много страни. Но при производството на електромобил се изразходва повече енергия, отколкото на автомобил с бензин или газ и проучване още от 2011 г. установява, че въглеродните отпечатъци и на двата автомобила са приблизително еднакви. Електрическите автомобили може да не отделят вредни емисии по време на шофиране, но те са толкова зелени, колкото електроенергията, използвана за зареждането им. Ако 2/3 от електроенергията за това е произведена от въглища, значи електромобилът просто върви "на въглища", все едно дали отделеният газ излиза от ауспуха на возилото или в ТЕЦ Марица-Изток например. Оказва се, че автомобил на природен газ е многократно по-екологичен от електромобил "на въглища". По-лошото е, че батериите, които използват, са направени от токсични метали като литий, мед и кобалт. Извличането на тези вещества опустошава околната среда и неправилното изхвърляне на използваните батерии може да доведе до изтичането им обратно в природата, замърсявайки я непоправимо.

Биомасата и биогоривата със сигурност звучат екологосъобразно - как можете да се объркате с това "био" в името, но всъщност генерира повече въглеродни емисии от изкопаемите горива, за да създаде същото количество енергия. Веществата, изгарящи се под името "биомаса", могат да включват всичко - от отпадъците от дървесина до битов боклук, което означава, че може и да горят чисто, но и да замърсят атмосферата.

Хартиените торбички

Дори изборът на хартиени торбички, вместо пластмасови не е толкова екологичен, колкото повечето хора мислят. Хората пренебрегват, че хартиените торбички генерират повече замърсяване на въздуха и водата от пластмасовите и всъщност се нуждаят от повече енергия за рециклиране. Те заемат повече място на депата и се нуждаят от повече гориво за превоз - просто са по-тежки и обемисти, при това няколко пъти. Пластмасовите торбички не са непременно по-добри, разбира се. Замърсяването на океаните е свидетелство за щетите, които могат да причинят те, но потребителите, които вярват, че спасяват земята, като искат хартиени торбички в супермаркета (и общините, които смятат, че забраната на пластмасата е отговорът) са жертва на тъжна заблуда.

Пластмасата е във всичко, дори и в уж "зелени" продукти.

Пластмасата е евтина за производство. Предложената от ЕС забрана на микропластиците в козметиката по-рано тази година срещна отпор от козметичните марки, които се противопоставят на мярката, намеквайки, че милиардите, които ще струват на индустрията те, ще бъдат платени от потребителите.

"Всички имаме едно приятно усещане, че сме направили нещо полезно, ако се сблъскаме с голям и сложен проблем, като изменението на климата или спасяването на тропическите гори. Елементарно и неизискващо усилия нещо, като например да изключим светлините, когато излизаме от стаята или дадем батерийка за рециклиране. Това ни кара да се чувстваме полезни, каза Андрей Ревкин, основател на Инициативата за комуникация и устойчивост на Колумбийския университет. "Мисля, че има тенденция в човешката природа просто да се отдръпва от наистина големите проблеми, защото... те изискват промяна в системите. Няма да разрешим климатичната криза, като загасим светлините "или като купим "зелена" киноа или маруля".

ИЗБРАНО