Нерядко мореплавателите са попадали под влиянието на антициклонално време, при което с дни, а понякога цели седмици не е духал никакъв вятър. В резултат те са изчерпвали водните си и хранителни запаси и са били принудени да изхвърлят в океана умиращите си коне от корабите. 

>>>Галерия>>>>

"Конските" географски ширини са получили името си в онези времена, когато все още е нямало кораби, движени от дизелова или парна тяга и те са плавали само от благоволението на  вятъра.

Понякога такъв кораб е попадал в зона на спокойствие, където въздухът е толкова неподвижен, че корабът не е могъл да се движи.

Дългото затишие в атмосферата е продължавало и до няколко седмици. А моряците само са можели да чакат и да се надяват, че богът на вятъра ще се смили и ще надуе платната. Суеверните моряци твърдят, че през нощта в тези географски ширини се появяват призраците на изхвърлените безмилостно зад борда коне. Оттук, очевидно, е и името - "конски ширини". 

Споменатите спокойни зони са разположени в двете полукълба между 30 ° и 35 ° градуса северна или южна ширина. Това са области с високо налягане - огромни субтропични антициклони, притежаващи невероятна стабилност и обграждащи като пояси целия свят. През зимата поясът на високо налягане почти не се прекъсва: антициклоните се наблюдават както над океаните, така и над континентите. През лятото, обаче, налягането над добре прогрятите континенти на места намалява и поясът се накъсва.

Затова и на картите субтропичните антициклони са добре изразени само в океаните (както е сега в южното полукълбо), въпреки че това не означава, че те се наблюдават там 365 дни в годината. Има дни, в които циклони възникват в субтропиците над океаните, но антициклоните преобладават.

Благодарение на това постоянство, субтропичните антициклони дори имат свои собствени имена.

В северното полукълбо това е Азорският антициклон над Атлантическия океан и Хавайския над Тихия океан. Маскаренският антициклон се намира в южното полукълбо над Индийския океан, а в южния Пасифик се намира Южнотихоокеанският. В южната част на Атлантическия океан се простира антициклонът Св. Елена, където, между другото, Наполеон Бонапарт прекара последните си години в изгнание.

Защо тази лента с високо налягане се формира над субтропиците? Те са 'деца на Слънцето. Екваториалните райони получават най-много слънчева енергия целогодишно и ежедневно. В резултат на конвекцията (издигането на въздуха над Екватора), той се качва във височина, а на негово място от субекваториалните зони постъпва друг. Изкачилият се въздух се разстила северно и южно от Екватора и постепенно охлаждайки се, се спуска именно над тропичните и отчасти субтропичните райони, образувайки там "хълмове" от въздух, които именно и се явяват тези стабилни и почти постоянни антициклони. Тази циркулация се нарича "клетка на Хадли" и е най-силно изразената в планетарен мащаб постоянна циркулация.

В антициклоните налягането от центъра към периферията варира малко, така че ветровете, особено в близост до централните части, са слаби или е напълно тихо. Именно тази атмосферна пасивност е поставяла в това положение ветроходните кораби в продължение на дълги седмици, осъждайки конете на смърт в "конските ширини".