17-11-2017 20-11-2018

"Работи" ли глобалното затопляне през зимата?

При всеки по-голям студ и сняг или новина за такива в съседни нам държави, се появява въпросът "А къде е глобалното затопляне?"

Снимка: Shutterstock

"Работи" ли глобалното затопляне през зимата?

07:55 | 26 януари 2019 | Автор : Иво Некитов 38 3592 Снимка: Shutterstock

Глобалното затопляне е тук и няма намерение да си "ходи" най-малко в следващите няколкостотин и дори няколко хиляди години.

Още по темата

Първо, да уточним какво е "свършило" глобалното затопляне за последните сто и петдесет години, откакто Човечеството е изкопало от земната кора и е изхвърлило в атмосферата огромни количества въглероден диоксид.

Кръгло един градус. Вече има и години или поредица от месеци, в които глобално на планетата ни температурата е по-висока от тази от началото на индустриалната ера с кръгло един градус.

Ако живеехме в идеален, математически свят, температурите биха се повишили равномерно с един градус: летните максимуми в България, зимните минимуми, средните месечни и т.н. Тоест, абсолютният максимум не би бил 45 градуса, а 46, най-ниската температура в село Хикс в Трънско нямаше да е минус 33, а минус 32.

В реалността нещата са коренно различни.

Първо: въпросният глобален градус не е равномерно разпределен. Тропичните и екваториални зони са се затоплили най-малко, на места - почти незабележимо.

Същевременно Арктика е по-топла с няколко градуса, а в някои периоди на зимата - с двуцифрено число градуси.

Тези промени водят до напълно непредсказуемо поведение на циркулационните модели. Северен Сибир изстива по същия или почти същия начин, както преди, а в същото време Арктика е перманентно по-топла. В резултат, установеният и стабилен хиляди години циркулационен зимен модел се оказва в напълно непозната територия и се държи по "нездрав", "трескав", нехарактерен за обичайните си поведения начин. Няма как да е другояче - при положение, че основният леден фризер се оказва понякога с 15-20 градуса по-топъл от намиращия се на юг все още стабилно охладен континент.

В резултат, студена арктична въздушна маса може да се спусне далеч по-на юг от обикновено, точно както и уникално топли за Арктика такива достигат твърде често най-северните райони около Полюса, а Ледовитият океан остава все по-дълго без лед или с все по-малко лед.

Затова и, колкото и парадоксално да звучи за някого, един силен студ, невиждан от 50 години, какъвто имахме през февруари 2012 година, е повече или по-малко следствие точно от глобалното затопляне.

Атмосферата става по-"нервна" и непредсказуема като поведение, но все пак горещите периоди са много повече и по-повторяеми, в сравнение с аномално студените.

To follow Arctic cold-air outreaks, we look at these little white fuzzballs up at the jet stream level of the atmosphere. These are tropospheric "polar vortex" anomalies ... and are nasty if you are "hit" by one.
10-day forecast (GFS) pic.twitter.com/gL4MGQ7UKl
— Ryan Maue (@RyanMaue) January 24, 2019

Проста равносметка: за последните 8 години в България имахме две студени зими (тези 2012 и 2017) и 5 меки - всички останали. Въпреки, че настоящата зима започна рано, а декември беше с нормални температури, към момента се очертава твърде мек завършек на януари, а световните централи предвиждат и мек последен зимен месец - февруари.

Обърнете внимание: В новините от началото на месеца се говори за рекордно дебел сняг на места, предимно в планините, но на практика липсват вести за рекордни студове, поне що се касае за Европа. Най-близките места, където има такива, са Канада и Сибир, евентуално за кратко северната част на Европейска Русия и част от американските щати.

Точно това е резултатът от глобалното повишение на температурите. Ако някъде обичайната температура е минус 10 а сега вече минус 5, то там все така ще вали сняг, но заради повишената способност на въздуха да съдържа в себе си водни пари, когато е по-топъл, снеговете са повече, а при специални условия - много повече.

Все пак, ако обаче, температурата в някои части на Балканите е била минус 2 през януари, а сега е плюс 2 или плюс 3, там вече при равни други условия вали не снаг, а дъжд. На това ставаме свидетели в момента в България - поне в източната и южната и част. Следва да се има предвид, че тези сравнения са съвсем опростени и от тях не следва, че вече няма да вали сняг или че няма да има големи студове. Просто подобни явления, гледани като статистика за еднакво, достатъчно дълъг период бавно, но неотклонно ще стават по-редки.

Очаквайте скоро месечната прогноза за февруари. какъв ще бъде последният зимен месец; мек или много мек?

ИЗБРАНО