В "народния календар" има много ценни знания, придобити чрез многогодишно и многовековно съзерцание на явленията, сезоните и сроковете, в които те най-често се случват.

Някои от тях и досега имат своето място, но много вече не са актуални по една или друга причина.

Т. нар. "горещници" са в последната група най-малко поради две причини.
Едната е приемането на Грегорианския календар.

Любопитен факт е, че докато Трифон Зарезан продължава да се тачи по стар стил от мнозинството (колцина ваши познати празнуват на църковния Трифон на първи февруари и колко - на 14 февруари?), е възприето горещниците да бъдат изтеглени и вместо на 28, 29 и 30 юли да се празнуват в средата на месеца, на 16, 17 и 18 юли.

Това не е правилно най-вече по климатични причини, на които ще се спрем след малко, но преди това да изясним какъв точно смисъл влагат народните вярвания в Горещниците.

Горещниците са били отбелязвани най-вече в Северна и Западна България, но и на места в Югозападна, където има ритуали, свързани с тези дни.
В миналото, когато хората са зависели много повече от природните стихии, тези ритуали са се спазвали стриктно.
През първия и третия ден на Горещниците е трябвало да се стои на сянка, да не се меси хляб и да не се жъне. Доколко  се е променил климатът, заедно с технологиите, показва фактът, че дори в Северна България на повечето места жътвата приключи още към 8-10 юли, и тези предписания, поне в тази им част, са спазени.

Защо е по-правилно Горещниците да бъдат в края на месеца? Защото тогава е климатичното "било" на лятото, дори според нормите от края на миналия век.
Т.е. в тези времеви рамки за многогодишен период от няколко десетки години е било най-горещата част на лятото.

Нещо повече. От началото на новото хилядолетие в много станции най-горещите дни все по-често са през август, дори в последната му декада, след което вече отслабващото слънце по-трудно поддържа екстремни температури, въпреки че същите не са изключени при достатъчно интензивен пренос на тропични въздушни маси от юг, където все още е най-горещият период в годината.

Ако преди 150 или 200 години в Северна България общият температурен фон на лятото е бил достатъчно нисък, за да се впечатлят хората и отделят няколко особено горещи дни, то в Южна България още тогава горещините са били достатъчно продължителни, за да не прави впечатление конкретен горещ период.

Това  е най-вероятното обяснение защо въпросните горещници са се отбелязвали  главно на север и по високите по-прохладни западни полета.
Днес вече не е така: предимно горещо е от юни до септември. Неколкократно преминатата 40-градусова бариера още в началото на лятото доказва това.

Относно дългосрочната "прогностична стойност" на трите горещници.

Според вярванията, по времето на 16, 17 и 18 юли може да се определи какво ще бъде то съответно през следващите януари, февруари и март.
Благодарение на архивите, тази евентуална връзка може да бъде проверена веднага и или отхвърлена, или доказана.

Какви са били максимумите на миналогодишните 16 до 18 юли?
В София първият ден е бил по-топъл от обичайното за града, но без кой знае какво отклонение от нормата, с максимум от 32 градуса.
Следващите два са били прохладни за юли, подобни на сегашните, но малко по-топли, с температури съответно 22 и 23 градуса - нищо необичайно.
Януари тази година е рекордно студен с 4 градуса по-студен от обичайното. Февруари е мек, с градус  и половина над норма, а март - рекордно топъл с над 4 градуса над норма. Както се вижда, никаква връзка не може да бъде намерена, в която и  да е от двете посоки.

Промяната на климата в съвременността създава още по-голяма нестабилност на процесите в атмосферата, особено в умерените области, където е страната ни, които често стават арена на противопоставяне на горещите и студени въздушни маси и където прогнозирането на времето за повече от няколко дни напред често е невъзможно.

А "горещници" тепърва предстоят: още тази седмица, както и поне няколко пъти до края на лятото.