Селското стопанство има огромно въздействие върху околната среда. Производството на храни заема повече от една трета от земните площи, отговорно е за една трета от емисиите на парникови газове на човечеството и е най-голямата причина за обезлесяването на Земята. Това пише професорът от Ню-Йоркския университет Матю Хайек в материал в сайта карбонбрийф.

Но селското стопанство има не само отпечатък от парникови газове, но и отпечатък от болести, продължава материалът.

С избухването на болестта Covid-19, вниманието на световната общественост се насочи към причините за "зоонозните" болести - тези, които започват при животните, преди да преминат при хората. Изследванията показват, че Covid най-вероятно се е появил от търговията с диви животни, но трафикът на диви животни не е единствената причина за зоонозни болести.

Много от нарушенията, които хората причиняват на околната среда, могат да увеличат скоростта на поява и разпространение на болести, като променят деликатните взаимоотношения, които животните имат помежду си. Една новоразрушена екосистема може да доведе до бърза мутация и разпространение на болести, които обикновено са потиснати в иначе здрави популации от животни.

Както обезлесяването, така и изменението на климата дават възможност за поява и развитие на нови болести. Основните институции в областта на общественото здраве и околната среда очакват в бъдеще болестите да се появяват и разпространяват по-бързо при продължаващо изменение на климата и загуба на местообитания.

В този контекст научните изследвания подчертават значението на справянето с огромното въздействие на селското стопанство върху околната среда.

Например подобряването на ефективността на селското стопанство, процес, наречен "интензификация", позволява на хората да произвеждат повече храна на същото количество земя. Това от своя страна може да намали огромното количество земя - и обезлесяването - за което е необходимо селското стопанство, както и да намали емисиите от промяната на земеползването и други източници, като например отглеждането на добитък, производството на тор и фуражи. Затова може да се очаква, че интензификацията ще намали и риска от потенциални пандемии.

Това обаче не е задължително, когато става въпрос за производство на месо. Неотдавнашни изследвания показват, че макар интензификацията да води до краткосрочно повишаване на въглеродната ефективност, тя се извършва за сметка на увеличаване на дългосрочните рискове от епидемии от болести.

Затваряне на животни

Един от основните начини, по които производителите интензифицират животновъдството, е затварянето на животните при свръхинтензивно отглеждане. Тези интензивно гледани животни наддават на тегло по-бързо, отколкото техните събратя на свободна паша. Тъй като животните в интензивно затворените помещения се движат неподвижно, вместо да пасат на открито, това намалява нуждата им от фураж, а оттам и използването на земята и емисиите на парникови газове.

По-ниските нужди от фураж биха могли наистина да намалят обезлесяването, като по този начин спомогнат за запазване на местообитанията на дивите животни и осигурят защита срещу болести, които идват от тези диви животни, тъй като ги държат далеч от редовен контакт с хората.

Но интензификацията може да ускори появата и разпространението на болести, които идват от домашно отглежданите животни.

Това е така, защото интензивните производствени съоръжения затварят животните близо едни до други и до собствените им отпадъци. Това затваряне, което най-често се използва при свинете и пилетата, позволява на болестите бързо да се разпространяват и мутират между хилядите животни, отглеждани в един обект.