Парадоксът на слабото Слънце

В зората на детството на Земята, преди 4 милиарда години, Слънцето е било с 30 процента по-слабо

Снимка: Shutterstock

Парадоксът на слабото Слънце

В зората на детството на Земята, преди 4 милиарда години, Слънцето е било с 30 процента по-слабо

11:21 | 10 май 2018 | Автор : Иво Некитов 7 2773 Снимка: Shutterstock

Според изчисленията на астрономите и физиците, по време на предполагаемото зараждане на живота на Земята, получаваната от Слънцето енергия би трябвало да е недостатъчна за поддържането на водата в океаните и в течна форма.

Виж още Студеният октопод отстъпва!

Но изследванията на съответните седименти и слоеве от времето на Архайската ера, периодът преди няколко милиарда години, показват, че и тогава климатът на планетата е бил влажен и топъл.

Според общоприетите схващания, парадоксът се обяснява с мощния и траен парников ефект тогава, водещ до задържането на чувствително по-малката от сегашната слънчева топлинна радиация в океаните на планетата ни.

Все пак, съществуват и други теории.

Една от тях обяснява топлия климат на ранната Земя с все още твърде честите "бомбардировки" на планетата от астероиди и по-малки частици.

Екип от изследователи, ръководени от учени в Югозападния изследователски институт (Southwest Research Institute, SwRI), САЩ, смята, че тези интензивни "бомбардировки" в крайна сметка са довели до появата на живота на Земята, по-специално, те са гарантирали наличието на вода в течно състояние повърхността на планетата.

"Ранните сблъсъци довели до временни, локални разрушения и влошаване на на условията за живот.

Въпреки това, в същото време те са имали благоприятен ефект в дългосрочен план, за да се поддържа температурата на повърхността в рамките, необходими за развитието на химическите елементи на живота "- казва д-р Саймън Марчи, старши автор на новата работа и служител на Службата на SwRI по планетарни науки.

По силата на новия модел, според групата учени, обгазяването, следствие на астероидните сблъсъци със Земята в зората на нейната история, са довели до образуването на слой парникови газове, през които дори добавянето на малко количество енергия, която е излъчвала слабата млада звезда, е била достатъчно, за да се запазят на повърхността условията, при които водата може да съществува в течна форма.

Напомняме, че стабилният за дълги периоди от историята на нашата планета климат, е имал и моменти на крайности.

Едната от тях е известна като "Земя-снежна топка" и планетата ни е преминавала през нея нееднократно преди около половин милиард години, за последно през периода Ордовик, заледена изцяло от полюс до полюс, включително в екваториалната си част.

В сравнение с тези заледявания, "сегашният" ледников период от последните 2 милиона години е като лек летен бриз на фона на свирепа виелица.

Все пак, тогава вече животът в океаните е бил достатъчно развит, за да оцелее до размразяването.

Виж още Лоши новини за Ирландия: Гълфстрийм отслабва

В другата си крайност климатът на планетата е преминавал също неведнъж в по-съвременната си история, като най-горещите парникови състояния са били преди около 242 милиона години, по време на 'Сибирските трапове" и преди 45-50 милиона години, по време на Еоценовия термален максимум.

ИЗБРАНО