Първата част на анимацията показва  въглеродните запаси в различните резервоари и потоците между тях, както тяхната големина, преди човешката намеса.

Всяка година големи количества въглерод се движат между резервоарите, но с течение на времето се постига естествено равновесие, така че общият въглерод във всяка група остава почти постоянен. В продължение на хиляди години прединдустриалният въглероден цикъл е в равновесие и почти постоянно ниво на CO2 се поддържа в атмосферата.

След това хората откриват полезността на изкопаемите горива и започват да добавят големи количества въглерод към атмосферата. 

Втората част на анимацията, показва изкопаемите горива, които изгаряме и ефекта от това върху запасите и потоците от въглерод.

Чрез въглеродния цикъл изгарянето на изкопаемия въглерод сега се разпръсква в атмосферата, океана и биосферата. В продължение на няколкостотин години повече въглероден диоксид ще се трансферира в океаните.

Ако спрем да изгаряме големи количества изкопаеми горива, това би позволило нивата на CO2 в атмосферата да се понижат до известна степен.

Въпреки това, основният механизъм за връщане на въглерода в Земята е чрез образуването на седименти. Това е много бавен процес.

На природните процеси вероятно ще им бъде необходимо повече от 100 000 години за допълнителния въглерод, който сме добавили чрез изгаряне на изкопаеми горива, за да го върнат обратно в Земята.

Затова и може да приемем, че вече не сме заплашени от ледников период, поне за следващите 100 000 години.