Топенето на ледената покривка на Гренландия може да бъде изненадващ източник на токсичен живак, съобщава материал в "Америкън Сайънтист".

Островът е едно от най-отдалечените места на Земята - въпреки това отточната вода от някои топящи се ледници съдържа толкова живак, колкото силно замърсените реки в силно населените части на света.

>>>>Виж галерия снимки от ледения остров>>>>

Това са откритията на ново проучване, което анализира топящата се вода, течаща от югоизточния ъгъл на ледената покривка. Изследването поражда загриженост относно количеството живак, постъпващо в близките реки и фиорди, важни източници на риба за крайбрежните гренландски общности.

"Определено има по-високи концентрации на живак във фиордите, отколкото бихме очаквали, преди да влезем в това проучване", каза водещият автор Джон Хокингс, постдокторант в Университета на Флорида.

Изследователите събират проби от топяща се вода при експедиции до ледената покривка през 2012, 2015 и 2018 г. Те също така вземат проби от вода в близост до няколко фиорда, захранвани от топящите се ледници.

Химическите анализи разкриват изненадващо високи нива на разтворен живак във водата.

Концентрацията на живак в реките с разтопена вода е била поне с порядък по-висока от концентрациите, открити в обикновените реки в Арктика. Тези концентрации леко се разреждат по времето, когато те изтичат във фиордите - но все още са по-високи от очакваното, казват изследователите.

Дори след смесване със солената вода, нивата във фиордите са останали с порядък по-високи от нивата на живак, открити в повечето отворени океански води.

За разлика от замърсените реки в други части на света, замърсени от индустриална дейност, изследователите смятат, че живакът в Гренландия идва от естествени източници. Ако идваше от човешко замърсяване, тогава снегът върху ледената покривка също трябва да е пълен с живак - въпреки това предишни проучвания показват, че е сравнително чист. Вместо това учените вярват, че живакът вероятно излиза от основата под леда.

Утайките под ледниците могат да съдържат големи концентрации на естествено срещащ се живак. Тъй като ледът се плъзга и смила над скалната основа, той може да отделя живак в потоците от топяща се вода, изтичаща от ледената покривка.

Високите концентрации на живак в крайбрежните води на Гренландия са причина за безпокойство, казват изследователите. Тези води поддържат богата морска екосистема. Риболовът е основата на икономиката на Гренландия, както и основен източник на храна за коренните общности на острова.

Засега не е ясно каква част от живака всъщност попада в хранителните запаси. Част от него може да падне право на дъното на морето, където да остане за постоянно в капан в морски утайки. Но има доказателства от други части на Арктика, че замърсяването с живак може да се натрупва в рибите и в крайна сметка да изложи на опасност човешките общности, които ги консумират.

"Голям въпрос е дали живакът [в Гренландия] преминава през тази биологична граница в организми във водната хранителна мрежа", каза Хокингс. Новото проучване измерва само сурови концентрации във водата, но бъдещите изследвания могат да изследват самата морска екосистема.

Също така не е ясно как изменението на климата може да повлияе на тези нива на живак в бъдеще. Ледената покривка на Гренландия се топи с все по-бързи темпове с течение на времето. Повече топена вода от крайбрежните ледници може да доведе до повече замърсяване с живак във водата.

От друга страна, голяма част от бъдещото топене на Гренландия се очаква да дойде от повърхността на ледената покривка - а повърхността е относително чиста. Увеличението на повърхностния отток може да помогне за разреждане на част от живака, течащ под ледниците, посочи Хокингс.

Тъй като несигурностите са все още толкова големи, са необходими повече изследвания в ледената покривка.

"Необходим е повече мониторинг", каза Хокингс. "Необходим е многогодишен мониторинг на реките около Гренландия, за да се установи наистина дали това е климатично чувствително или не."