Путин обсъжда възможността глобалното затопляне да е достигнало своя връх

Путин е разговарял с учени-лауреати на Президентската награда за наука и иновации на 8 февруари, показва официална правителствена стенограма

09:56 | 22 февруари 2023 67 4073 Снимка: БТА

Руският президент Владимир Путин е обсъдил възможността глобалното затопляне да е достигнало своя връх в разговор с учени в Москва.

Още по темата

Путин е разговарял с лауреатите на Президентската награда за наука и иновации за млади учени на 8 февруари, показва официална правителствена стенограма.

В размяна на реплики с един от лауреатите, Александър Осадчиев, президентът е попитал за прогнозите за следващите няколко години относно намаляването на ледовете в Арктика. Путин се интересува и дали тази тенденция ще се запази.

В отговор на този въпрос Осадчиев, старши научен сътрудник в Московския институт по океанология "Ширшов" на Руската академия на науките, казва: "Мисля, че ще се случи, да.

"Мисля, че въпросът е следният: ще има ли много по-малко лед през следващите години и ще бъде ли Арктика напълно свободна от лед през 2050 г.? Или ледената покривка ще се стабилизира на сегашното си ниво? Дали Северният морски път ще остане отворен за движение за няколко месеца в годината? И ще има ли напълно свободен от лед преход по Северния морски път? Ето каква е ситуацията. Малко хора вярват, че ще има повече лед."

След това Путин каза: "Има хора, които вярват в това, макар че... Те смятат, че сме преминали пика на глобалното затопляне и скоро ще започне постепенно понижаване на глобалните температури."

Не е ясно кой е посочил руският президент като източник на подобно твърдение и дали самият той вярва в това мнение. Климатичните модели обаче показват, че през следващите години и десетилетия глобалните температури ще продължат да се повишават.

Какви са възгледите на Путин за климатичните промени?

Трудно е да се разбере какво наистина мисли Путин за изменението на климата. Но ако се съди по публичните му изявления, мнението му по въпроса изглежда се е променило. С течение на времето той сякаш е станал по-приемлив по въпроса, независимо от последните му коментари.

"Неговата реторика по отношение на изменението на климата се промени значително през последните няколко години", казва Ердем Ламажапов, научен сътрудник с докторска степен в Института "Фритьоф Нансен" в Норвегия. Той проучва политиката по отношение на климата в Русия и какво правят или казват властите по този въпрос. "Преди Путин често изразяваше скептицизма си относно причините за изменението на климата".

Дори през 2019 г. например Путин повтаряше една идея, създадена от влиятелни руски учени като Юрий Израел. Тази теория се състоеше в това, че макар изменението на климата да се случва и да може да окаже сериозно въздействие върху страната му, никой не знае дали то се дължи на човешката дейност или е просто цикличен глобален процес.

"В края на краищата знаем, че в историята на нашата Земя е имало такива периоди, когато е имало както затопляне, така и застудяване", каза Путин на пресконференция през декември 2019 г., съобщи руският държавен вестник "Российская газета".

"Това може да зависи от глобалните процеси във Вселената: лек наклон на оста на въртене на Земята или на нейната орбита около Слънцето може да доведе, и вече е водил в историята на нашата планета, до много сериозни климатични промени."

В последно време обаче Путин направи публични изявления, които изглежда противоречат на това мнение. В президентската си реч през април 2021 г. Путин заяви, че Русия ще започне да ограничава емисиите до 2050 г., като дори намекна, че страната ще стане въглеродно неутрална преди Европейския съюз.

"Малко вероятно е Путин някога да е имал планове за сериозно осъществяване на тези планове - дори ако хората, които са ги изготвили, са се надявали на това", казва Ламажапов. Той добави, че Путин вероятно е направил коментарите, понеже е искал да спечели точки за популярност по време на виртуалната среща на върха на лидерите по въпросите на климата. Тя е организирана от президента на САЩ Джо Байдън и се провежда на следващия ден.

По време на пресконференция през юни 2021 г. Путин също така каза: "Не съм съгласен с това: "Много хора, не без основание, смятат, че изменението на климата е свързано най-вече с човешката дейност, с емисиите на замърсители в атмосферата, най-вече на CO2.

"Трагедията не е в това, че климатът в различните региони на Земята се променя периодично, а в това, че някои смятат, че когато климатът се промени в определени региони и на цялата планета, ще се стигне до определена опасна точка... и ако човечеството добави към това, тогава могат да започнат необратими процеси, които ще направят нашата планета да прилича на Венера, където температурата на повърхността е около 500 градуса по Целзий."

Според The Moscow Times Путин е казал, че тази теория може да е погрешна, но е добавил, че "трябва да сведем до минимум въздействието, което оказваме".

Във все по-редките си международни изяви руският лидер обича да повдига въпроса за изменението на климата като тема, по която има общ международен интерес, казва Ламажапов. Путин направи това на тази среща на върха на лидерите и в обръщението си към държавите членки на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) на 23 януари тази година.

"Нашата тясна интеграция се превърна в достоен отговор на такива глобални проблеми като бедността, изменението на климата, недостига на ресурси, включително най-важните от тях - храна, вода и енергоносители, които се изостриха поради пандемията и прилагането на незаконни санкции от редица държави", заяви Путин пред ЕЕАС, съобщи турската държавна информационна агенция Anadolu Agency.

Путин използва тази тактика от известно време насам. През 2015 г. например по време на реч в ООН той заяви, че изменението на климата ще засегне бъдещето на цялото човечество. Той добави, че Русия е готова да бъде съорганизатор на специален форум под егидата на ООН, който да се занимава с изменението на климата. Той ще се занимава и с други въпроси като унищожаването на местообитанията и изчерпването на природните ресурси.

Друг важен въпрос за Путин е Арктика. По време на пресконференцията през 2021 г. той заяви, че около 70 % от територията на Русия се намира в северните ширини. Значителна част от територията на страната съдържа вечна замръзналост. Ако тя се размрази, то това ще нанесе значителни щети на руската икономика, каза руският президент.

Трудно е да се установи какво точно знае и какво не знае Путин за изменението на климата. Но дори и да вярва, че изменението на климата е реално, познанията му по темата най-вероятно са "елементарни", казва Ламажапов.

В същото време изследователят заяви, че Путин е омаловажил климатичните промени. Съществуват и индикации, че той разглежда глобалното затопляне като потенциално полезно за Русия в някои отношения. Например, то би могло да отвори Северния морски път за по-дълги периоди на плаване.

Как Русия реагира на изменението на климата?

В Русия политиката за климата често се фокусира върху стратегии за адаптация, а не за смекчаване на последиците. Но политиките са слаби, а адаптацията не е включена в основните политики, се посочва в проучване, чиито автори са Ламажапов и колегите му. Руските учени отдавна предупреждават за негативните последици от климата, като същевременно отбелязват и някои положителни ефекти, но политиките на държавно ниво са недостатъчни, казват авторите.

През 2021 г. руското правителство представи подробни препоръки за адаптиране към изменението на климата, което показва, че на този въпрос се обръща по-голямо политическо внимание. Адаптацията обаче до голяма степен беше формулирана като "техническа" задача. Изменението на климата все още не е близо до върха на политическия дневен ред на Русия.

"Действителната работа по създаването на стратегии за адаптиране и намаляване на емисиите беше извършена най-вече въпреки Путин, а не благодарение на него", каза Ламажапов.

Според изследователя е малко вероятно Русия скоро да приложи някакви значителни политики за смекчаване на изменението на климата. "Адаптацията към изменението на климата е отговорът на руските политици, но те смятат, че имат време да отлагат това", каза Ламажапов.

Що се отнася до целта на Русия за намаляване на емисиите по Парижкото споразумение с 30 % под 1990 г., това по същество са "нецелеви мерки", добави той.

"Тъй като еталонът за намаляване на руските емисии е Съветска Русия през 1990 г., която е била много въглеродно интензивна икономика, Русия на практика може да увеличи емисиите си, за да ги изпълни", каза Ламажапов.

Допълнително усложняване на въпроса предизвиква войната в Украйна и последвалата изолация на Русия. Това вероятно ще намали капацитета на страната за прилагане на нисковъглеродни политики.

ИЗБРАНО