Сибир "трупа студ", идва ли "свирепа зима" и у нас?
Аномалните проявления на времето тази зима оставаха встрани от страната ни. Възможен ли е последен зимен опит след десетина дни?
В Сибир за пръв път от първата половина на декември, се установява обширна зона с отрицателна аномалия на температурите. При това, този път аномалията е в по-западните му и централни части и, за разлика от последните няколко седмици, е с тенденция да се задълбочава и расте.
В Томска област ще се установи студено време, а на 31 януари температурата в района се очаква да бъде 9 градуса под климатичната норма. През нощта на места минимумите ще бъдат до -40 градуса, в следобедните часове до -34 градуса!
На 1 февруари, при изясняване минимумите ще падат до -45 градуса, следобед на североизток до -40 градуса.
На 1 февруари студът ще се усилва в Новосибирск, Кемеровска област и в Алтай, като температурата там може да слезе с цели 19 градуса под климатичната норма. Нощните стойности ще бъдат близки до минус 40 градуса, през деня -25 ..- 30 градуса.
За разлика от американския студ, който не влияе пряко на времето у нас, следим внимателно тези процеси в Сибир, тъй като "истинска" зима, с дълбоки минуси и ниски отрицателни максимуми в низините в региона ни, е възможна само при наличие на дебела снежна покривка и много добре изстуден, вкл. във височина арктичен въздух, какъвто през последните десетилетие-две "се произвежда" единствено в Сибир. Видяхме през декември и януари, че благодарение на значително затоплената Арктика, дори при многократно и упорито повтарящи се северозападни нахлувания, температурите у нас едва успяваха да слязат с няколко десети под норма и единствено в планините снегът и отрицателните аномалии бяха по-значителни.
У нас климатично най-студената част на зимата е през втората половина на януари, докато в полярните области най-студени климатично, са въздушните маси през февруари, а в отделни региони, дори през март, тъй като слънцето едва "проглежда" зад Полярния кръг и радиационният баланс там е отрицателен (т.е. тези области излъчват в космоса повече топлина, отколкото получават от Слънцето или по-топлите области чрез приток на топъл въздух).
За разлика от тях, обаче, на нашите географски ширини през втората половина на февруари слънчевото греене нараства и за да имаме сериозна и студена зима, са необходими все повече "вливания" на студ от север и най-вече от североизток.
Фактически, след 20-24 януари в нашата страна вече сме поели твърд "курс към пролетта" и колкото по-напредва февруари, толкова по-сериозни студени инжекции са необходими за да се поддържа "истинска" зима.
Именно затоплянето на въздуха на нашите ширини и южно от тях и максимално студените арктически области и породените от това разлики (градиенти) правят циклоналната активност все по-изразена и съответно процесите - по-динамични.
Затова и февруари и особено март, често ни подлагат на бързи промени на времето, контрастни затопляния и застудявания, но последните по правило (разбира се, винаги са възможни редки изключения, подобно на февруари 2012 г.!) са по-кратки, дори ако са дълбоки и интензивни.
Това важи най-вече за втората половина на февруари. Пресен пример е изключителният студ на 28 февруари и 1 март миналата година, при който баба Марта засрами цялата зима, с най-ниска температура през първия си ден, но това беше застудяване, от което след 2-3 дни нямаше и следа, а половинметровият сняг на места се стопи за 2-3 денонощия.
Затова сибирските атмосферни процеси в момента са толкова интересни за времето у нас към края на и след първата десетдневка на февруари.
От процесите там и разположението на баричните образувания в този обширен "фризер" зависи, дали зимата ще направи един последен сериозен опит към Балканите или природата ще се ориентира към продължаване на февруарската предпролет от началото на месеца.
Отговорът на тези въпроси очаквайте в прогнозите ни от следващите дни.