СОР 28, какво всъщност стана?

Осем години след срещата в Париж почти сигурно ще пропуснем целта от 1,5C

Снимка: AP/БТА

СОР 28, какво всъщност стана?

Осем години след срещата в Париж почти сигурно ще пропуснем целта от 1,5C

12:00 | 19 декември 2023 0 582 Снимка: AP/БТА

В цял свят десетки редакционни статии на вестници се фокусират върху COP28.

Още по темата

В "Джакарта пост" се казва: "Вече има споразумение за създаването на фонд за покриване на загубите и щетите, който да помогне на развиващите се страни да направят прехода, но не видяхме ясни ангажименти от страна на развитите страни за това колко и колко скоро са готови да допринесат... Това, от което светът се нуждае в лицето на климатичната криза, е лидерство, а то не идва от онези шампиони, които могат да ръководят по силата на икономическия си размер. Вместо това те бързо намират изкупителни жертви за всяко забавяне... Осем години след срещата в Париж почти сигурно ще пропуснем целта [1,5C]. И дори ако искаме да смекчим глобалното затопляне с по-бавни темпове, се нуждаем от огромно финансиране. Поне знаем кого да обвиняваме."

Южноафриканският вестник Mail & Guardian пише: "Ако индустрията за изкопаеми горива има ключов принос за този проблем, пред който е изправен светът, защо те имат глас и място на срещата на върха, на която премахването на изкопаемите горива е от решаващо значение? Достоверността на това събитие трябва да бъде поставена под въпрос."

Бразилският вестник O Globo казва: "Документът от Дубай няма силата да принуди подписалите го страни да изпълнят обещанията си. Ефектът обаче ще бъде осезаем. Решенията в областта на публичната политика и частните инвестиции ще го вземат под внимание. Страните, които изостават, ще бъдат подложени на натиск от страна на общественото мнение. Като цяло, винаги ще може да се каже, че резултатът от COP28 не е достигнал необходимото, но никой не се съмнява, че е надхвърлил очакваното. Сега от следващите конференции, особено от COP30, насрочена за Белем [в Бразилия] през 2025 г., ще зависи да се довърши останалата работа."

Индийският вестник "Хиндустан Таймс" пише: "Консенсусът за реализиране на бъдеще без петрол, газ и въглища е голямо постижение. Сега фокусът ще бъде върху изпълнението му... Макар че формулировката изглеждаше слаба по отношение на ясния път за постигане на целта "нулева нетна консумация до 2050 г.", в нея беше потвърден ангажиментът на Глазгоу за постепенно намаляване на "енергията от неизползвани въглища" и беше призната необходимостта от утрояване на капацитета за възобновяема енергия до 2030 г., без да се размива принципът на справедливост при постигането на тези цели."

The National, със седалище в Абу Даби, казва: "Трудно постигнатият "консенсус на ОАЕ", постигнат в Дубай, е трамплин за нищо по-малко от реорганизация на световните икономически и енергийни системи... COP28 може и да е приключила, но "Северната звезда" на д-р Ал Джабер остава водещ принцип - задържане на глобалното затопляне под 1,5C. Срещата на върха в Дубай беше значителна и навременна стъпка в правилната посока. С правилната воля при правилните обстоятелства всичко е възможно."

В САЩ в редакционна статия на "Лос Анджелис Таймс" се казва: "Дали това споразумение наистина означава "началото на края" на ерата на изкопаемите горива, както заявиха официални представители на ООН, зависи изцяло от това какви стъпки ще предприемат страните по-нататък, за да увеличат дела на чистата, възобновяема енергия и да ускорят края на затоплящите планетата въглища, нефт и газ. Сега правителствата трябва да предприемат бързи действия, за да избегнат катастрофално бъдеще, включващо разрушаване на екосистемите и нарастващо човешко страдание от засилващите се бури, пожари, горещи вълни, наводнения и други бедствия, причинени от климата."

За разлика от това, в редакционна статия на коментарните страници на климатоскептичния Wall Street Journal се казва: "Споразумението от COP28, колкото и слабо да е то, отразява арогантността на световните елити, които пренебрегват мнението на избирателите относно разходите, които са готови да платят. Елитите се обърнаха към правителствени мандати и огромни субсидии - т.е. към принуда - защото не могат да убедят избирателите, че ползите за климата от намаляването на емисиите на CO2 оправдават социалните и икономическите разходи."

ИЗБРАНО