Утре ще покажем кои са най-горещите лета на доближаващото своя край изминало десетилетие. Днес ще направим нещо значително по-лесно: ще посочим най-студените му зими.

Защо това е наистина много по-лесна задача? Отговорът е прост. Докато всички лета на изминалото десетилетие бяха с малко или много по-топли от обичайните и е трудно да се отделят най-горещите, при зимите подобна дилема няма. Студените зими са само две.

В замяна на това, едната от тях наистина беше необичайна, особено на фона на видимите вече и с просто око климатични промени.

Зимата на 2011/2012 година беше уникална като отрицателна аномалия, а сравнима по този параметър с нея за последно може да намерим едва в средата на 20 век - тази на 1953.

Преди да опишем колко студена беше тя, да напомним, че след 2010/2011, която беше единствената нормална зима за приключващото десетилетие, всички зими, с изключение на 2, бяха меки - с малко или повече по-високи от обичайните температури.

2012 е наистина уникален бисер в поредицата меки зими през това десетилетие. Това прави и годината уникална за десетилетието - любопитен синтез на много студена зима, последвана от рекордно горещо лято. Но не правете лесни аналогии - предишната такава година, 2007, имаше рекордна и все още ненадмината топла зима  и горещо лято с огромна поредица от горещи рекорди в страната. Но нека се върнем на настоящото десетилетие.

Тя започна сравнително нормално, с леко наднормен декември, с температури около и малко над нормалните (ако се върнем към летните аналогии, декември също е най-"слабият" месец за сезона си, подобно на юни. Но, докато юни все пак веднъж на няколко години е доста горещ, както през изминалото лято, последният наистина студен декември може да намерим почти 20 години в миналото - този на 2001 година.)

След леко наднормения декември, януари беше в норма, с 8 десети по-студен от обичайното. Напомняме, че когато аномалията е между минус 1 и плюс един градус на средномесечна база, говорим за нормален месец, съответно норма минус или норма плюс. Как тогава тази зима стана толкова уникална?

Отговорът е: февруари направи истински подвиг, с аномалия от минус 5 градуса (средно минус 4.7). Така средната сезонна температура е почти градус и половина по-ниска от нормалната, оставяйки на второ място носителката на "среброто" 2017 - единствената друга студена зима за изминалото десетилетие.

Причината за 3-4 седмичният много студен период беше аномалната циркулация, която доведе не само над Балканите, а над почти цяла Европа уникално студен за сегашния климат въздух, с произход от района в Сибир, разположен под акваториите на Карско море и дори море Лаптеви - сърцето на северната зима.

Дебелият сняг, паднал в последните дни на януари и още два пъти първите 10 дни на февруари, свалиха температурите до незапомнени от десетилетия нива - под минус 30 в Кнежа и Севлиево и почти минус 29 градуса във Видин.

Подобен процес никога не може да бъде напълно изключен, въпреки общото покачване на температурите на планетата ни. Просто никой не може да отмени нито дългата нощ, нито липсата на слънце в полярните райони. Остава само подходящата циркулация, за да получим поне за няколко дни или 1-2 седмици "старовремска зима".

Както виждаме, към момента, обаче, циркулацията на атмосферата в северното полукълбо не предполага нищо подобно.