Цената на изменението на климата за селското стопанство, болестите и физическата инфраструктура, както и пренасочените държавни разходи, наред с други въпроси, могат да доведат до загуба на глобална икономика от 23 трилиона долара, 10% от стойността си, до 2050 г., според проучване, публикувано в изданието Дъ Хил.

"Климатичният риск е системен риск, който може да се управлява с координирани глобални политически действия", се казва в доклада на Swiss Re.

"За тази цел трябва да видим повече политически действия за ценообразуване на въглеродните горива, съчетани със стимулиращи решения, основаващи се на природата и компенсиращи въглерода."

Прогнозите на доклада, които излязоха в Деня на Земята и съвпадат с глобалните климатични срещи, организирани от президента Байдън, показват, че най-бедните страни ще бъдат най-силно засегнати.

Държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - група от най-богатите страни в света - ще видят 5% намаляване на размера на своите икономики, в сравнение с 9% в Южна Америка и близо 17% в Близкия изток и Африка, и 25 процента в Асоциацията на страните от Югоизточна Азия.

Основните форми на икономическа вреда биха дошли от физически рискове, като имуществени щети и прекъсвания на търговията от повишени нива на тежки метеорологични събития, загуба на производителност и рискове от прехода, като правителствата преразпределят оскъдните ресурси, за да се приспособят и борят с променящия се климат.

Мрачният доклад изказва мнението, че изменението на климата вече е тук, за да остане и да се задълбочава и ще причини икономическа вреда.

Неговата базова линия предполага, че светът ще се придържа към целите на Парижкото споразумение за поддържане на температурите да не се повишават с 2 градуса по Целзий, което би означавало 4,2% намаление на прогнозираната глобална икономика спрямо по-нататъшно повишаване на температурата.

По-вероятно е обаче увеличение от 2 до 2,6 градуса, което би довело до ниво на икономическа загуба от 11 до 13,9 процента, около 10 процента по-високо от базовото ниво.

Най-лошият сценарий, при който температурите се повишават с 3,2 градуса, би довел до 18,1% загуба на икономическа продукция до средата на века.

На срещата на върха в четвъртък Байдън се очаква да постави нова цел на САЩ да намали емисиите на въглерод наполовина до 2030 г. Все пак ще е необходимо глобално сътрудничество, за да не се повишат температурите над 2 градуса по Целзий.