Изминалата 2018 беше интересна в климатично отношение почти през всичките си сезони.

Тя започна с доста мека зима, втора по големина на положителната аномалия от началото на хилядолетието (след зимата на 2006/2007).

Януари беше аномално мек, с температури над обичайните средно за страната над 3, на места и  над 4 градуса. Февруари също беше мек, макар с по-малко над норма.

Но в края на месеца над страната нахлу много студена арктична маса и най-ниските температури за цялата зима бяха измерени... в първия пролетен ден - на първи март. Пак ще напомним, че климатично пролетта е от 1 март до края на месец май - не бива да се бърка с астрономическата пролет.

На места в Северна България минималните температури достигнаха стойности около минус 15, които, измерени през първия пролетен месец бяха наистина необичайни, поне за последните десетилетия. Всъщност в условията на силно слънчево греене през март, те бяха по-малката беля. Ако това студено нахлуване се беше случило месец по-рано, щяхме да доближим рекордите по студ от 2012 година.

Последва още по-забележителен месец април. Почти от самото си начало той беше абсолютно или почти изцяло сух и с....юнски  температури в много от дните си. Фактически, на много места в низините имаха истински летен месец, с относително дълъг ден, но без непоносимите жеги на истинските "модерни" лета.

Беше ясно, че това няма да продължи вечно, така и стана

Започвайки от Гергьовден, дългият влажен период се проточи почти до края на юли месец.

Някои казват "хладно и влажно", но това не е истина. Лятото не беше хладно, а с нормални класически летни температури, но наистина с три много влажни месеци -преходният май, юни и юли. Това също дължим на глобалното затопляне. При подобна "влажна" циркулация преди 20 или 30 години лятото със сигурност би било малко или повече хладно, но както често пишем тук, хладните лета у нас са практически изключени и последното отново го доказа.

Август отново обърна палачинката. С изключение на някои източни райони, още от началото му започна суша, която продължи до края на ноември.

Температурите бяха с около два градуса над обичайните, екстремни жеги нямаше, така че август беше вторият след....април приятен летен месец. 

Но не и последен! Септември беше много по-топъл от нормалното и едва към края вече дойде усетът за есен, в низините след 5 месеца фактическо лято, било то влажно или сухо.

Дойде есента.

Реално есента продължи по-малко от два месеца, от последните дни на септемви и началото на октомври до третата декада на ноември. В някакъв смисъл, есента на изминалата година, ако се абстрахираме от краткостта и, беше най-приятният  или, ако предпочитате, "най-симпатичният" сезон. Температурите бяха над обичайните, но с малко. Мъглите не бяха толкова много, а слънчевите дни, особено през октомври - предостатъчно.

Сезонът беше рязко прекъснат от истинска зима със сняг на много места, в края на ноември.

Ноември често е претендирал в миналото за зимен месец и той има сериозни предпоставки за това. Слънцето е със силата или слабостта на почти януарско  такова и макар топлият въздух - наследство от лятото и есента, да е трудно сравним с януарския, ако се случи подходяща циркулация със сняг и последваща инверсия, която да "консервира" снежната покривка (а именно това се случи!), може да се окаже, че особено в края си, ноември може гордо да носи името "по-малкият януари" ;)

Зимата продължи и продължава и през декември, който е с температури малко под нормалните, но без никакви екстремни студове, а и снежната покривка, макар да се задържа по няколко дни, не е нещо особено и е под 5-6 сантиметра извън планините, където я има.

Наред е януари, а какво ще ни донесе той, все още няма как да бъдем напълно сигурни.

Но... това е вече част от Новата година.