Повишаването на метана може да е знак, че климатът на Земята е на път към "терминален стадий"

Скорошното увеличение на метана изглежда се дължи на биологични емисии, а не на изгарянето на изкопаеми горива.

Снимка: AP/БТА

Повишаването на метана може да е знак, че климатът на Земята е на път към "терминален стадий"

11:38 | 23 август 2023

18 13216 Снимка: AP/БТА

От 2006 г. насам количеството на задържащия топлина метан в земната атмосфера се увеличава бързо и за разлика от нарастването на въглеродния диоксид (CO₂), скорошното увеличение на метана изглежда се дължи на биологични емисии, а не на изгарянето на изкопаеми горива. Възможно е това да е просто обикновена променливост - резултат от естествените климатични цикли като Ел Ниньо. А може и да е сигнал, че е започнал голям преход в климата на Земята, съобщава сайтът Карбон Брийф.

Още по темата

Молекула по молекула метанът е много по-мощен парников газ от CO₂, но той се задържа в атмосферата малко по-малко от десетилетие в сравнение с вековете за CO₂.

Емисиите на метан застрашават способността на човечеството да ограничи затоплянето до относително безопасни нива. Още по-обезпокоително е, че скоростта, с която се увеличава съдържанието на метан в атмосферата, се е ускорила напоследък. Подобно нещо се е случвало и преди: внезапни скокове на метана са белязали прехода от студени ледникови епохи към топли междуледникови климати.

Преди хората да започнат да изгарят изкопаеми горива, съдържанието на метан във въздуха е било около 0,7 частици на милион (ppm). Сега той е над 1,9 милионни частици и се увеличава бързо. Приблизително три пети от емисиите се дължат на използването на изкопаеми горива, земеделието, депата за отпадъци и отпадъците. Останалата част е от природни източници, особено от растителността, която гние в тропическите и северните влажни зони.

Метанът е едновременно двигател и вестител на изменението на климата. Не знаем защо сега той се увеличава толкова бързо, но моделът на нарастване от края на 2006 г. насам наподобява поведението на метана по време на големите обрати в климата на Земята в далечното минало.

В края на 2006 г. атмосферният метан неочаквано започна да се покачва. През 19-ти и 20-ти век метанът се е покачвал бързо, но в края на 90-те години на миналия век е достигнал плато. Това покачване се дължи на емисиите от изкопаеми горива, особено от газовите находища и въглищните мини.

Представете си, че ускорявате автомобил. Автомобилът се ускорява, но накрая съпротивлението на въздуха се изравнява с мощността на двигателя и автомобилът достига максимална скорост. През 1999 г. изглеждаше, че метанът е достигнал подобно равновесие между своите източници и поглъщането му от естествените процеси. След това в края на 2006 г. количеството на метана във въздуха се покачва бързо. Още по-неочаквано пет години по-късно темпът на нарастване отново се ускори. През 2020 г. темпът на нарастване стана още по-бърз, по-бърз дори от този по време на пика на течовете в газовата индустрия през 80-те години на миналия век.

Изглежда, че днешният ръст се дължи на нови емисии от влажните зони, особено в близост до екватора, но може би и от Канада (бобрите са фабрики за метан, които изтеглят огромни количества растителна материя в направените от тях езера) и Сибир.

Това е резултат от изменението на климата: увеличаването на валежите е направило влажните зони по-влажни и по-големи, а повишаването на температурите е стимулирало растежа на растенията, което е довело до повече разлагаща се материя и съответно повече метан. Емисиите от огромните ферми за добитък в тропическа Африка, Индия и Бразилия също могат да се увеличат, а гниещите отпадъци в сметищата край мегаполиси като Делхи също са важен източник.

През последните няколко милиона години климатът на Земята многократно се е променял между дълги, студени ледникови периоди, с ледени покривки, покриващи Северна Европа и Канада и по-кратки топли междуледникови периоди.

Когато всеки ледников период приключвал, повърхността на Земята се затопляла с до няколко градуса по Целзий в продължение на няколко хилядолетия. Рязкото покачване на концентрацията на метан, регистрирано във въздушните мехурчета в ледените ядра, е сигналът за тези големи събития, свързани със затоплянето на климата. При всяко преминаване от ледников към междуледников климат се наблюдава внезапно и рязко повишаване на атмосферното съдържание на метан, вероятно от разширяващите се тропически влажни зони.

Тези големи климатични преобръщания, с които е завършвал всеки ледников период, са известни като термини. Всяко от тях има римска цифра, варираща от Терминация IX, случила се преди около 800 000 години, до Терминация IA, поставила началото на съвременния климат преди по-малко от 12 000 години. Например преди около 131 000 години, по време на Терминация II, британският климат внезапно се преобръща от ледници в Котсуолдс до хипопотами, които се разхождат на мястото на днешния площад Трафалгар.

Пълните терминирания отнемат няколко хиляди години, но много от тях включват пълзящо начало на затопляне, след това много рязка фаза на изключително бърза промяна на климата, която може да отнеме един век или по-малко, последвана от по-дълъг, по-бавен период, през който големите ледени шапки окончателно се разтопяват. По време на рязката фаза на голямата промяна, довела до съвременния климат, температурата в Гренландия се е повишила с около 10 °C в рамките на няколко десетилетия. По време на тези резки фази метанът се покачва много рязко.

Става ли нещо драматично?

В прединдустриалния период метанът се колебаеше значително. Но все по-бързото му нарастване от 2006 г. насам е сравнимо със записите на метан от първите години на резките фази на минали терминиращи събития, като това, което затопли Гренландия толкова драматично преди по-малко от 12 000 години.

Вече има много доказателства, че климатът се променя. Атлантическите океански течения се забавят, тропическите климатични райони се разширяват, далечните северни и южни райони се затоплят бързо, океанската топлина чупи рекорди, а екстремните климатични условия стават ежедневие.

В края на ледниковия период цялата климатична система се реорганизира. В миналото това е извеждало Земята от стабилния климат на ледниковите епохи и е довеждало до топли междуледникови периоди.

Но ние вече сме в топъл междуледников период. Трудно е да си представим какво ще последва: загуба на морски лед в Арктика през лятото, изтъняване или частично разрушаване на ледените шапки в Гренландия и Западна Антарктида, реорганизация на океанските течения в Атлантическия океан и разширяване на полюсите на тропическите атмосферни циркулации. Последиците, както за биосферата като цяло, така и за производството на храни в Южна и Източна Азия и в частност в Африка, ще бъдат много сериозни.

Има много неща, които могат да се направят и които биха могли набързо да спрат нарастването на метана: запушване на течовете в петролната и газовата промишленост, покриване на сметищата с почва, намаляване на изгарянето на растителни отпадъци. Застрелването на метановия пратеник няма да спре изменението на климата, което се дължи основно на емисиите на CO₂, но ще помогне.

С римски цифри от IX до I се обозначават миналите големи климатични промени. Няма римска цифра нула, но тогава всеки бъдещ преход от терминален мащаб ще бъде различен - температурна стъпка от сегашния ни междуледников климат към някакво ново бъдеще, което е още по-топло. Сигналът на метана все още не е ясен, но въпросът остава: започнал ли е нулевият терминиращ преход?

ИЗБРАНО