Български климатолог: Работата на тримата нобелисти е солидна физическа основа на знанията ни за климата

Сюкуро Манабе е един от най-дългогодишните изследователи на земната климатична система

Снимка: iStock by Getty Images

Български климатолог: Работата на тримата нобелисти е солидна физическа основа на знанията ни за климата

Сюкуро Манабе е един от най-дългогодишните изследователи на земната климатична система

10:41 | 11 октомври 2021 0 1507 Снимка: iStock by Getty Images

Усилията за физическо моделиране на климата на Земята и за функционирането на сложни физически системи на учените Сюкуро Манабе, Клаус Хаселман и Джорджо Паризи бяха отличени с Нобелова награда за физика за 2021 г.

Още по темата

"Научните постижения и на тримата са забележителни, но Сюкуро Манабе и Клаус Хаселман получават престижната награда за техния съществен принос към физическото моделиране на климата на Земята - сложна природна система от жизненоважно значение за човешката цивилизация", коментира за БТА Антоанета Йотова - дългогодишен изследовател в областта на политиките за реагиране на промени в климата с публикувани голям брой статии и анализи, участие с доклади на различни събития и в проекти - национални и международни, в тази и свързани с нея области.

Тя уточни, че Сюкуро Манабе е един от най-дългогодишните изследователи на земната климатична система и е създал още през 60-те години на ХХ-и век първите климатични модели. "Интересно е да се отбележи, че едни и същи математически уравнения са в основата и на моделите за прогноза на времето, и на климатичните модели.

Различни по пространствено-времеви мащаби и други важни характеристики обаче са моделираните физически процеси в единия и другия случай", каза Йотова. Прототипи на първите са разработени през първата половина на миналия век и след Втората световна война започва ускорено развитие и широко прилагане навсякъде по света на модели за прогноза на времето. Климатичните модели се разработват по-късно поради необходимостта от наличие на достатъчно дълги - поне 30-40 и повече годишни редици от метеорологични измервания на повърхността и в атмосферата на планетата, така че възможно най-точни стойности на необходимите за тези модели входни данни да се заложат в тях.

Друга трудност при моделиране на климата е това, че за такъв род системи - нелинейни динамични, трябва да се отчитат многобройни прави и обратни връзки в едновременно протичащите процеси, като дори малки промени в стойностите на някоя характеристика могат до доведат до съществени различни резултати в състоянието на системата. Такава характеристика, например, е концентрацията на парникови газове в атмосферата, какъвто газ е въглеродният диоксид, коментира Йотова.

В своите научни разработки Сюкуро Манабе моделира как увеличените нива на СО2 в атмосферата водят до увеличаване на глобалната планетарна температура. А икономическото развитие на човечеството в десетилетията след Втората световна война и досега е свързано с използване на все повече и повече изкопаеми въглеводородни горива - въглища, нефт и газ, като съответно нарастват концентрациите на СО2 в земната атмосфера.

Клаус Хаселман пък разработва методи, с които се доказва, че повишението на температурата в атмосферата се дължи на все по големите количества емисии на СО2 от човешката дейност. Така че в съвкупност тяхната работа осигурява солидна физическа основа на знанията ни за климата на Земята, каза Йотова.

"Знаем, че климатът се е променял през хилядолетната история на нашата планета, променя се и в съвременната епоха, но в последните десетилетия все повече от ефектите на климатичните промени в глобални и по-малки мащаби са отрицателни за хората. По данни на Световната метеорологична организация нивата на CO2 в атмосферата през 2020 г. са продължили да се увеличават, а повишаването на атмосферните концентрации на CO2 води до каскадни ефекти чрез други ключови климатични показатели и рискове. Съответно се увеличават и рисковете за хората, свързани с климатичните промени. Тези рискове са по-добре изразени в по-малки мащаби - национални и местни.

Това се установява и в специализирано изследване за България на рисковете и уязвимостта на основните сектори на икономиката от промени в климата. Затова е необходимо формулиране и осъществяване на политики за реагиране на промени в климата - за адаптиране към ефектите от климатичните промени в различни региони и стопански сектори, както и за смекчаване на отрицателни за хората ефекти от тези промени. Основа за разработване на такива политики са именно климатичните модели, резултат от дългогодишните изследвания на тазгодишните носители на Нобеловата награда за физика", изтъкна Антоанета Йотова.

ИЗБРАНО