Балканите пламнаха от 40-градусови горещини и пожари (снимки)
Макар и да не са сред най-големите замърсители с въглероден диоксид, страните от Западните Балкани са повлияли за влошаването на климатичната ситуация през годините, казват експерти
Големи горски пожари в Турция, предупреждения за опасност от такива и в Гърция и червени кодове за горещини в Сърбия, Черна гора и Северна Македония. У нас за 17 юли предупреждението за опасно горещо време е в сила за цялата страна, макар да не е най-високата степен - кодът за страната ни е жълт.
Още по темата
В цяла Сърбия предупреждението за високи температури на Републиканския хидрометеорологичен институт важи до 19 юли. В сила е червен код, който означава много опасно време, предаде Танюг. По данни на Републиканския хидрометеорологичен институт в 5 часа тази сутрин най-високата температура е била в Белград, където са измерени 25 градуса по Целзий, следван от Палич и Нови Сад с 23 градуса. Най-студено е в Копаоник, където температурата е 13 градуса и Сиеница с 14 градуса по Целзий.
Според прогнозата на Републиканския хидрометеорологичен институт до сряда в Сърбия ще бъде много топло с максимални температури над 35 градуса по Целзий, на някои места до 40 градуса. Тропически нощи се очакват в големите градове, тъй като температурите няма да падат под 20 градуса. В Белград също ще бъде много топло до сряда, с максимални температури от 36 до 39 градуса по Целзий, допълва БТА.
Освен очакваните до 40-градусови горещини в първите дни на седмицата, сръбската телевизия РТС отбелязва като опасност и много висок UV индекс, което означава, че хората трябва да избягват излагането на слънце.
За първи път от началото на лятото е активирана най-високата степен на предупреждение за горещини за цялата страна, така че всички задължения, които изискват по-големи физически усилия, трябва да се отложат за четвъртък, когато ще е по-хладно, съветват експерти.
Сръбският метеоролог Иван Ристич прогнозира за белградския вестник "Блиц", че в идния период в Сърбия и региона се очакват тропически температури, както и опасност от суперклетъчни бури с огромна сила. Експертите ги сравняват със силата на атомна бомба.
"На глобално ниво тази гореща вълна ще продължи до 26 юли, когато ще последват заоблачаване, дъжд и захлаждане. Щом след топлите дни малко по-студен въздух навлезе в Панонската равнина, може да очакваме поява на суперклетъчни бури. Те възникват от навлизането на по-студен въздух над земята и колкото по-топло е, толкова по-големи са шансовете за по-силна буря. Натрупва се огромна енергия. Не помага и защитата против градушки. Това има силата на атомна бомба", казва Иван Ристич.
През идната седмица и дните, и нощите ще бъдат тропически, а температурата през нощта няма да падне под 20 градуса, прогнозира той. В Белград са монтирани резервоари с питейна вода на няколко от най-натоварените места. В най-горещата част на деня резервоарите са разположени край няколко големи площада в центъра на сръбската столица.
Червен код и в Черна гора за днес обяви Институтът по хидрометеорология и сеизмология. Това е най-високото ниво на предупреждение за очаквани високи температури в страната, отбелязва БТА.
През следващите дни Черна гора ще бъде под силното влияние на топла тропическа вълна, която носи високи температури. Те ще са значително над средните за този период на годината, а на места се очакват температурни рекорди. В най-горещите части на Подгорица и околностите и в Даниловград температурата ще надхвърли 40 градуса.
"Ако междувременно няма съществена промяна в метеорологичната обстановка и в позицията на метеорологичните системи, ефектът от тропическата вълна се очаква да продължи до 25 юли", се казва в съобщението.
Високите тропически температури на въздуха в Черна гора през следващите дни ще доведат до изсъхване на растителността и по-висок индекс на пожароопасност на откритите места, предупреждават от института.
В същото време съседна Турция се бори с големи горски пожари в окръзите Хатай, Чанаккале и Мерсин, предаде СиЕнЕн-Тюрк.
Седем души, заподозрени за палежи, са задържани, информира министерството на правосъдието на Турция.
Пожарът в Хатай, Южна Турция, избухна вчера след 14:00 ч. Двама души, живеещи в къща в района Армутчук, са запалили огън, за да изгорят сухите треви в градината им. Огънят обаче се е разпространил към гората наоколо и заради вятъра бързо е обхванал голяма площ. Досега огънят е обхванал 120 хектара площ.
Турският министър на земеделието и горите Ибрахим Юмаклъ каза, че продължава борбата на пожарникарите за потушаване на пожара в Хатай по суша и въздух. Кметът на Хатай Лютфю Саваш съобщи, че огънят бушува на пет локации.
Заради пожара, който продължава да се разраства бързо под въздействието на вятъра, бяха евакуирани гражданите, живеещи в три квартала. По първоначални данни седем къщи са изгорели, а няколко автомобила са понесли щети. При катастрофа между лек автомобил и пожарна кола вчера е загинало бебе, което било в леката кола, информира още СиЕнЕн-Тюрк.
В усилията по потушаване на пламъците в Хатай участват над 450 служители. Много пожарни коли, самолети и хеликоптери за гасене на пожари са включени в борбата за гасене на пламъците. Именно Хатай бе буквално сринат със земята при унищожителните земетресения в Турция през февруари, припомня БТА.
Горски пожар се разрази и в северозападния турски окръг Чанаккале. Пожарът е възникнал в село Къзълкечили и се е разпространил към село Кемел. В операцията по потушаването на пожара е включена много наземна техника, както и седем хеликоптера и четири самолета за гасене на пожари. В района са изпратени пожарникари от окръзите Балъкесир и Бурса. 211 жители са евакуирани от селата. Продължава евакуацията на още жители.
Румънски пожарникари бяха изпратени в Гърция, за да помогнат на колегите си в борбата с пожара в района на Куварас, където гори суха растителност
Снимка: Департамента за извънредни ситуации на РумънияГолям горски пожар се разрази вчера и в района на южния град Мерсин. Пожарът започнал към 18:00 ч. и бързо се разпространил заради вятъра. Най-малко пет къщи са били опожарени. 373 къщи в четири квартала в града са евакуирани. Продължават усилията на огнеборците за потушаване на пламъците.
Министерството на гражданската защита в Гърция също предупреди днес за значителен риск от горски пожари, предаде "Катимерини". Въпреки очакваното намаляване на температурите с 2 до 4 градуса до сряда, опасността от възникване на горски пожари остава висока заради очакваните силни ветрове в Егейско море, достигащи седма степен по скалата на Бофорт, посочва вестникът.
В повишен риск от горски пожари са районите на Атика, Централна Гърция, Пелопонес, южната и северната част на Егейско море и остров Крит. От четвъртък се очаква да започне нова гореща вълна, която да покачи температурите до 43 градуса по Целзий, информира още "Катимерини".
Румънски пожарникари бяха изпратени в Гърция, за да помогнат на колегите си в борбата с пожара в района на Куварас, където гори суха растителност. Днес те се включиха в първата акция на терен, съобщиха за БТА от Департамент за извънредни ситуации. Засегната от пожара площ е много голяма. На място са 32 румънски пожарникари, четири противопожарни автомобила и 30-тонна цистерна с вода.
На извънредно заседание снощи пък правителството на Република Северна Македония удължи до 25 юли мерките, предприети заради високите температури в последните дни, предаде БТА.
Според Хидрометеорологичната администрация оранжевият код за цялата страна се очаква да остане в сила през следващите 10 дни, поради което продължава действието на мерките. Според тях бременните жени и хората над 60 години трябва да бъдат освободени от трудови задължения, в детските градини да не се упражнява физическа активност и да не се извеждат деца на открито в периода от 11:00 до 17:00 часа.
Звената на местното самоуправление, Червеният кръст и Спешна медицина са задължени да оказват помощ на самотни, стари, немощни и бездомни лица, а работодателите да организират работното време така, че работещите да бъдат предпазени от пряко излагане на слънце, като се избягва престоят на открито, особено в периода от 11:00 до 17:00 часа. В същите часове всички юридически лица, които извършват дейности на открито, трябва да преустановят дейността си, като това се отнася особено за работещите в строителството.
По предложение на Министерството на земеделието, горите и водите от понеделник ще бъде обявена забрана за движение в горите, която се отнася и до националните защитени зони Ясен, Маврово, Попова шапка и Пелистер, а в района на планината Водно до Скопие, където няма забрана за движение, ще бъдат правени регулярни проверки.
В последните дни температурите в Северна Македония са изключително високи, а през цялата следваща седмица се очакват температури над 38 градуса.
Жълт и оранжев код за горещо време е в сила и в 22 окръга на Румъния. Днес на много места в страната температурите надхвърлиха 40 градуса, а индексът на топлинен комфорт - критичният праг от 80 единици.
В Букурещ около 14:00 ч. термометрите показваха 43 градуса на слънце, предаде БНТ. Жителите и гостите на румънската столица потърсиха прохлада около градските фонтани на площад "Унири", а някои от тях за малко не отнесоха и глоби, след като се опитаха да се разхладят във водата.
Опасно топло е времето и в областите Кришана, Банат, Олтения, Мунтения и в южната част на Молдова. "Това е най-горещият ден тази година", съобщи директорът на Националната метеорологична администрация.
Заради повишената атмосферна нестабилност в западната и северозападната част на страната, както и в планините се очакват бури. Възможно е поривите на вятъра да достигнат 70 км/ч. Опасни явления може да има югоизточната част на Трансилвания, Молдова и в хълмистите райони на юг, предупреждават синоптиците.
Жълт код за горещо време е обявен и у нас за цялата страна днес, когато максималните температури са до 39°.
До края на седмицата времето ще се задържи предимно слънчево и много горещо, със съвсем слаб вятър. Максималните температури през повечето дни в по-голямата част от страната ще са между 35° и 40°, към края на седмицата на отделни места и ще надхвърлят 40°, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология.
Специалистите съветват в горещите дни да се разхлаждат помещенията, да се избягва физическа активност, да се пият повече течности и да се избягва престоят навън в най-горещата част от деня.
Влиянието на Западните Балкани за климатичните промени
Макар и да не са сред най-големите замърсители с въглероден диоксид, страните от Западните Балкани са повлияли за влошаването на климатичната ситуация през годините. Сред причините, които водят до рекордно високите температури, е голямото количество въглероден диоксид в атмосферата, за което допринасят и страните от Западните Балкани, отбелязва Радио Свободна Европа.
Според данни на Global Carbon Project на първо място на местно ниво се нарежда Сърбия, която отделя чувствително по-голямо количество въглероден диоксид за година от всички страни в региона, следвана от Босна и Херцеговина и Република Северна Македония. На четвърто, пето и шесто място са Албания, Косово и Черна гора.
Косово и Република Северна Македония оспорват третото място по въглеродни емисии, но след началото на пандемията от коронавирус, Република Северна Македония надминава Косово.
Данни на международната търговска администрация на САЩ (ITA), цитирани от изданието, сочат, че 70 процента от енергията в Сърбия се произвежда от въглища. Основен проблем е отоплителната система в Сърбия, чието обновяване би елиминирало близо 252 270 тона въглероден диоксид, изпуснати в последните 30 години.
Въпреки това въглеродните емисии на Сърбия не са много на фона на най-големите замърсители на атмосферата в световен план - Китай, САЩ, Индия и Русия. Сърбия се нарежда на 56-то място от общо 197 позиции в световната класация на Global Carbon Project.
Според данните на ООН въглищата, петролът и газът са допринесли най-много за климатичните промени, тъй като "са отговорни за над 75 процента от емисиите на парникови газове и за близо 90 процента от общите въглеродни емисии" по света.
В Косово близо 95 процента от електроенергията се произвежда от въглища. Тази зависимост остава проблематична, тъй като Косово цели да се декарбонизира (т.е. да сведе до нула въглеродните емисии в атмосферата - бел. ред.) до 2050 г., а до 2031 г. възнамерява да увеличи капацитета си на енергия от възобновяеми източници с 35 на сто.