Блумбърг съобщава, че германските промишлени предприятия продължават да изгарят изкопаеми горива, като въглища и нефт, които бяха приети като временно решение в разгара на енергийната криза в Европа миналата година, въпреки че цените на едро на природния газ са спаднали значително от лятото насам.
Още по темата
Изданието изброява автомобилния производител Volkswagen, производителя на козметика Henkel и химическия гигант Evonik сред тези, които продължават да използват въглища, след като по закон им беше разрешено да отложат планираното преминаване към газ. То добавя също така, че германският химически гигант BASF, който може да превключва турбината си между газ и петрол, използва по-мръсния вариант, отделяйки около 1,5 пъти повече въглеродни емисии.
Clean Energy Wire съобщава, че "интензивното използване" на германските въглищни електроцентрали е довело до допълнителни емисии от 15,8 млн. тона CO2 през 2022 г., според доклад на консултантската компания Energy Brainpool, изготвен по поръчка на Green Planet Energy. Според авторите емисиите са "допълнителни", защото не са отчетени в Европейската система за търговия с емисии (СТЕ).
Междувременно Politico съобщава, че Германия и Франция са "на една вълна", когато става въпрос за това как да отговорят на "мащабния" план на САЩ за зелени субсидии - Закон за намаляване на инфлацията.
Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц подкрепят плана на ЕС за зелени субсидии с предложеното от него облекчаване на правилата за държавна помощ, за да се "подкрепи индустриалната база на Европа" и да се "даде отпор на САЩ", отбелязва изданието. Останалите 25 държави от ЕС обаче подозират двете индустриални сили на блока, че се опитват да "подкрепят собствената си промишленост за сметка на по-слабо развитите държави на единния пазар", обяснява статията.
EurActiv твърди, че Франция, Германия и Испания спорят за ядрената енергия, тъй като Париж иска да получи подкрепа от Берлин и Мадрид за усилията си ядреният водород да бъде обозначен като "зелен" в законодателството на ЕС. Изданието допълва, че спорът може да блокира изграждането на водопровод на стойност няколко милиарда евро от Иберийския полуостров през Франция до Централна Европа.
В други германски новини Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ) пише, че основният бенефициент от бума на втечнения природен газ (LNG) е френската петролна компания TotalEnergies, известна в Германия най-вече с мрежата си от бензиностанции и рафинерията си в Лойна. Шефът на TotalEnergies Патрик Пуяне заяви, че компанията ще бъде подсилена от терминала за внос на втечнен природен газ в германския град Лубмин, който беше открит през януари, като изрази задоволство от това, че Германия е одобрила новата система "изключително ефикасно".
Освен това FAZ съобщава за проучване на Института Фраунхофер относно прогнозите за търсенето на водород в Германия, като отбелязва, че за 2030 г. авторите на проучването изчисляват потребност от водород в Германия в размер на малко над 40 тераватчаса (TWh), което е малко над 1 % от настоящото енергийно потребление на Германия. През 2045 г. обаче търсенето ще нарасне до около 250 TWh, което представлява около една десета от днешното крайно енергийно търсене в Германия и ще бъде създадено главно от промишлеността, обяснява вестникът.
Ройтерс съобщава, че Германия и Оман са в "напреднали преговори" за подписване на дългосрочна сделка за втечнен природен газ с продължителност най-малко 10 години, тъй като Берлин продължава да търси алтернативи на руските доставки на гориво, твърдят трима запознати източници.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}